Add parallel Print Page Options

Принасяне на Исаак в жертва

22 (A)След тези събития Бог изпита Авраам, като му каза: Аврааме. А той отговори: Ето ме.

(B)И Бог каза: Вземи сега единствения си син, когото обичаш, сина си Исаак, и иди в местността Мория, и го принеси там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.

И така, на сутринта Авраам подрани и оседла осела си, и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаак; и като нацепи дърва за всеизгарянето, стана и отиде на мястото, за което Бог му беше казал.

На третия ден Авраам видя мястото отдалеч.

Тогава Авраам каза на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем дотам и като се поклоним, ще се върнем при вас.

(C)И Авраам взе дървата за всеизгарянето и ги натовари на сина си Исаак, а той взе със себе си огън и нож; и двамата отидоха заедно.

Тогава Исаак проговори на баща си Авраам: Татко! А той отвърна: Ето ме, синко. И Исаак каза: Ето огъня и дървата, а къде е агнето за всеизгарянето?

Авраам отговори: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.

(D)А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и като върза сина си Исаак, сложи го на жертвеника върху дървата.

10 И Авраам простря ръката си и взе ножа да заколи сина си.

11 Тогава ангел Господен му викна от небето и каза: Аврааме, Аврааме! И той отговори: Ето ме.

12 (E)Ангелът каза: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му направиш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мен и сина си, единствения си син.

13 Тогава Авраам повдигна очи и видя, че зад него има овен, вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си.

14 И Авраам нарече това място Йехова-ире[a]; и така се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.

15 Тогава втори път ангел Господен викна на Авраам от небето и каза:

16 (F)В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си направил това нещо и не пожали сина си, единствения си син,

17 (G)ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си;

18 (H)в твоето потомство ще се благословят всички народи на земята, защото си послушал гласа Ми.

19 (I)И така, Авраам се върна при слугите си и станаха и отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам се настани във Вирсавее.

20 (J)А след тези събития известиха на Авраам: Ето, и Мелха роди синове на брат му Нахор:

21 (K)първородния му Уз, брат му Вуз, Камуил, Арамовия баща,

22 Кесед, Азав, Фалдес, Едлаф и Ватуил.

23 (L)А Ватуил роди Ревека. Тези осем сина роди Мелха на Нахор, Авраамовия брат.

24 Също и наложницата му, на име Ревма, роди Тевек, Гаам, Тахас и Мааха.

Footnotes

  1. 22:14 Т.е. Господ ще промисли.

22 След тия събития Бог изпита Авраама, като му рече: Аврааме. А той рече: Ето ме.

И рече <Бог:> Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.

На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал.

На третия ден Авраам подигна очи и видя мястото надалеч.

Тогава рече Авраам на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем до там и, като се поклоним, ще се върнем при вас.

И взе Авраам дървата за всеизгарянето и натовари ги на сина си Исаака, а той взе в ръката си огън и нож; и двамата отидоха заедно.

Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! А той рече: Ето ме, синко. И рече <Исаак>: Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето?

И Авраам каза: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.

А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата.

10 И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си.

11 Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме.

12 И <ангелът> рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син.

13 Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си.

14 И Авраам наименува това място Иеова-ире {Т.е., Господ ще промисли.}; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.

15 Тогава втори път ангел Господен викна на Авраама от небето и рече:

16 В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син,

17 ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си;

18 в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.

19 И тъй, Авраам се върна при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам се настани във Вирсавее.

20 А след тия събития, известиха на Авраама, казвайки: Ето, и Мелха роди чада на брата ми Нахор:

21 първородния му Уза, брата му Вуза, Камуила Арамовия баща.

22 Кеседа, Азава, Фалдеса, Едлафа и Ватуила.

23 А Ватуил роди Ревека. Тия осем <сина> роди Мелха на Нахора Авраамовия брат.

24 Тоже и наложницата му, на име Ревма, роди Тевека, Гаама, Тахаса и Мааха.