Деяния на апостолите 7
Библия, ревизирано издание
Защитната реч на Стефан
7 Тогава първосвещеникът каза: Вярно ли е това?
2 (A)А той каза: Братя и бащи, слушайте: Бог на славата се яви на отца ни Авраам, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му каза:
3 (B)„Излез от отечеството си и изсред рода си и иди в земята, която ще ти покажа.“
4 (C)Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, Бог го пресели в тази земя, в която вие сега живеете.
5 И не му даде наследство нито педя земя, а обеща да я даде за притежание на него и на потомството му след него, когато той още нямаше дете.
6 (D)И Бог му говор, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, където щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.
7 (E)Но Аз, каза Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и след това ще излязат и ще Ми служат на това място.
8 (F)И му даде в завет обрязването; и така от Авраам се роди Исаак и го обряза в осмия ден; от Исак се роди Яков, а от Яков – дванадесетте патриарси.
9 (G)А патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет; обаче Бог беше с него
10 (H)и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар – Фараон, който го постави управител над Египет и над целия си дом.
11 (I)И настана глад по цялата Египетска и Ханаанска земя и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.
12 (J)А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първо бащите ни;
13 (K)и на втория път Йосиф се откри на братята си и родът на Йосиф стана известен на Фараон.
14 (L)Йосиф прати да повикат баща му Яков и целия му род, седемдесет и пет души.
15 (M)И така, Яков слезе в Египет, където умря, той и бащите ни;
16 (N)и ги пренесоха в Сихем и ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил с пари в сребро от синовете на Емор.
17 (O)А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше дал с клетва на Авраам, народът беше нараснал и се беше умножил в Египет,
18 докато се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Йосиф.
19 (P)Той постъпваше коварно против нашия род и дотолкова притесняваше бащите ни, че да хвърлят децата си, за да не остават живи.
20 (Q)В това време се роди Моисей, който беше прекрасно дете и когото храниха три месеца в бащиния му дом.
21 (R)И когато го подхвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.
22 (S)И Моисей беше научен на цялата египетска мъдрост и беше силен в слово и дело.
23 (T)А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си, израилтяните.
24 (U)И като видя да онеправдават един от тях, защити го и отмъсти за потискания, като уби египтянина,
25 като мислеше, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.
26 (V)На следващия ден той се появи, когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Хора, вие сте братя; защо си вредите един на друг?
27 (W)А този, който онеправдаваше ближния си, отблъсна Моисей и каза: Кой те е поставил началник и съдия над нас?
28 И мене ли искаш да убиеш, както уби вчера египтянина?
29 (X)Поради тази дума Моисей побегна и стана пришълец в Мадиамската земя, където му се родиха двама сина.
30 (Y)И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел от Господа в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на един горящ бодлив храст.
31 А Моисей, като видя гледката, се почуди; но когато се приближаваше да разгледа, дойде глас от Господа:
32 (Z)„Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов.“ И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.
33 (AA)И Господ му каза: „Събуй обувките от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.
34 (AB)Видях страданието на народа Ми, който е в Египет, чух стенанието им и слязох, за да ги избавя. И сега ела, и ще те изпратя в Египет.“
35 (AC)Този Моисей, когото бяха отказали да приемат, като му казаха: Кой те постави началник и съдия? Него Бог чрез ръката на ангела, който му се яви в бодливия храст, изпрати и за началник, и за избавител.
36 (AD)Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червено море и в пустинята през тези четиридесет години.
37 (AE)Този е същият Моисей, който каза на израилтяните: „Бог ще ви издигне от братята ви Пророк, както издигна и мене.“
38 (AF)Това е онзи, който е бил сред събранието в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас;
39 когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха и в сърцата си се върнаха назад в Египет,
40 (AG)като казаха на Аарон: „Направ ни богове, които да ходят пред нас, защото този Моисей, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво му стана.“
41 (AH)И през онези дни те си направиха теле и принесоха жертва на идола, и се веселиха с това, което техните ръце бяха направили.
42 (AI)Затова Бог се отвърна от тях и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците:
„Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви
четиридесет години в пустинята?“
43 (AJ)Напротив, носехте скинията на Молох
и звездата на бога Рефан,
изображенията, които си направихте, за да им се кланяте;
затова ще ви преселя оттатък Вавилон.
44 (AK)Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда Онзи, Който каза на Моисей да я направи по образеца, който бе видял;
45 (AL)която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исус Навин във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; и така стоеше до дните на Давид,
46 (AM)който придоби Божието благоволение и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.
47 (AN)А Соломон Му построи дом.
48 (AO)Но Всевишният не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророкът:
49 (AP)„Небето Ми е престол.
А земята е Мое подножие.
Какъв дом ще построите за Мене –
казва Господ, –
или какво е мястото за Моя покой?
50 Не направи ли Моята ръка всичко това?“
51 (AQ)Твърдоглави и с необрязано сърце и уши! Вие винаги се противите на Святия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие.
52 (AR)Кого от пророците не гониха бащите ви? А при това и избиха онези, които предизвестиха за идването на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци,
53 (AS)вие, които приехте закона чрез ангелско служение и не го опазихте.
Убиването на Стефан с камъни
54 (AT)А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и те скърцаха със зъби към него.
55 (AU)А Стефан, изпълнен със Святия Дух, погледна към небето и видя Божията слава и Исус, стоящ отдясно на Бога;
56 (AV)и каза: Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син, Който стои отдясно на Бога.
57 Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и като един се нахвърлиха върху него.
58 (AW)И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни по него. И свидетелите сложиха дрехите си при краката на един млад мъж на име Савел.
59 (AX)И хвърляха камъни върху Стефан, който призоваваше Христа с думите: Господи Исусе, приеми духа ми.
60 (AY)И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им зачитай този грях. И като каза това, заспа.
Деяния 7
1940 Bulgarian Bible
7 Тогава първосвещеникът рече: Така ли е това?
2 А той каза: Братя и бащи, слушайте - Бог на славата се яви на Отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му рече:
3 "Излез из отечеството си и из рода си, та дойди в земята, която ще ти покажа".
4 Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, <Бог> го пресели в тая земя, в която вие сега живеете.
5 И не му даде наследство в нея ни колкото една стъпка от нога, а обеща се да я даде за притежание нему и на потомството му след него, докато той още нямаше чадо.
6 И Бог му говори в смисъл, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, гдето щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.
7 Но Аз, рече Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и подир това ще излязат и ще Ми служат на това място.
8 И му даде в завет обрязването; и така <Авраам> роди Исаака, и обряза го в осмия ден; Исаак <роди> Якова, а Яков дванадесетте патриарси.
9 А патриарсите завидяха на Иосифа та го продадоха в Египет; Бог, обаче, беше с него.
10 и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.
11 И настана глад по цялата египетска и ханаанска земя, и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.
12 А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първи път бащите ни;
13 и на втори път Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на Фараона.
14 Иосиф прати да повикат баща му Якова и целия му род, седемдесет и пет души.
15 И тъй, Яков слезе в Египет, гдето умря, той и бащите ни;
16 и пренесоха ги в Сихем, та ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил, с цена в сребро от синовете на Емора.
17 А като наближаваше времето <да се изпълни> обещанието, което Бог беше утвърдил на Авраама, людете <бяха> нарасли и се умножили в Египет,
18 докле се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Иосифа.
19 Той с коварно постъпване против нашия род <дотолкова> притесняваше бащите ни, <щото> да хвърля децата им, за да не остават живи.
20 В това време се роди Моисей, който беше прекрасно <дете>, и когото храниха три месеца в бащиния му дом.
21 И когато го хвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.
22 И Моисей беше научен на всичката египетска мъдрост, и бе силен в слово и в дело.
23 А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си израилтяните.
24 И виждайки един <от тях> онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази египтянина,
25 мислейки, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.
26 На следния ден той им се яви, когато <двама от тях> се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един друг?
27 А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, и рече: Кой те е поставил началник и съдия над нас?
28 И мене ли искаш да убиеш както уби вчера египтянина?
29 Поради тая дума, Моисей побягна и стана пришелец в мадиамската земя, гдето роди двама сина.
30 И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел <Господен> в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина.
31 А Моисей, като видя гледката, почуди й се; но когато се приближаваше да прегледа, дойде глас от Господа;
32 "Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов". И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.
33 И Господ му рече: "Изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя.
34 Видях, видях злостраданието на людете Ми, които са в Египет, чух стенанието им, и слязох за да ги избавя. Дойди, прочее, и ще те изпратя в Египет".
35 Този Моисей, когото бяха отказали <да приемат>, като му рекоха: Кой те постави началник и съдия? него Бог, чрез ръката на ангела, който му се яви в къпината, прати и за началник и за избавител.
36 Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море и в пустинята през четиридесет години.
37 Това е същият Моисей, който рече на израилтяните: "Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както <въздигна> и мене",
38 Това е оня, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас:
39 когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха, и се повърнаха със сърцата си в Египет,
40 казвайки на Аарона: "Направи ни богове, които да ходят пред нас, защото тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана".
41 И през ония дни те <си> направиха теле, и принесоха жертва на идола и, се веселяха с това, което техните ръце бяха направили.
42 Затова Бог се отвърна <от тях>, и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: - "Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви Четиридесет години в пустинята?
43 <Напротив>, носехте скинията на Молоха, И звездата на бога Рефана, Изображенията, които <си> направихте, за да им се кланяте; <Затова>, ще ви преселя оттатък Вавилон".
44 Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда Оня, Който каза на Моисея да я направи по образа, който бе видял;
45 която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исуса Навиева във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; <и така стоеше> до дните на Давида,
46 който придоби Божието благоволение, и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.
47 А Соломон му построи дом.
48 Но Всевишният не обитава в ръкотворени <храмове>, както казва пророка:
49 "Небето ми е престол, А земята е Мое подножие; Какъв дом ще построите за Мене? Казва Господ, Или какво е мястото за Моя покой?
50 Не направи ли Моята ръка всичко това?"
51 Коравовратни и с необрязано сърце и уши! вие всякога се противите на Светия Дух; както <правеха> бащите ви, така <правите> и вие.
52 Кого от пророците не гониха бащите ви? а още и избиха ония, които предизвестиха за дохождането на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци, -
53 вие, които приехте закона чрез ангелско служение, и го не опазихте.
54 А като слушаха това, сърцата им се късаха <от яд>, и те скърцаха със зъби на него.
55 А <Стефан>, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и Исуса стоящ отдясно на Бога;
56 и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога.
57 Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него.
58 И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни върху него. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък на име Савел.
59 И хвърляха камъни върху Стефана, който призоваваше <Христа>, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми.
60 И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай тоя грях. И като рече това, заспа.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com