Деяния 19

Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version

Павел в Ефес

19 Докато Аполос беше в Коринт, Павел пристигна в Ефес, като по пътя посети някои места. В Ефес той намери няколко последователи на Исус ² и ги попита: „Получихте ли Святия Дух, когато повярвахте?“

„Не сме и чували за Свят Дух“ – отговориха му те.

³ Павел ги попита: „Тогава какво кръщение приехте?“

„Йоановото“ – отговориха те.

⁴ Павел каза: „Йоан проповядваше кръщение, което води до покаяние, ^[a] и казваше на хората да вярват в Онзи, който идва след него. Този човек е Исус.“

⁵ Като чуха това, те се кръстиха ^[b] в името на Господ Исус. ⁶ Тогава Павел положи ръцете си ^[c] върху тях и Святият Дух дойде върху тях. Те започнаха да говорят на различни езици и да пророкуват. ⁷ Бяха общо около дванадесет мъже.

⁸ Павел отиде в синагогата ^[d] и смело заговори. Той спореше с юдеите и ги убеждаваше относно Божието царство в продължение на три месеца. ⁹ Но някои от тях упорстваха и отказваха да повярват, като хулеха пред народа Пътя. ^[e] Тогава Павел ги остави и отведе последователите на Исус от синагогата. Той отиде в училището на Тиран, където говореше всеки ден. ¹⁰ Това продължи две години, така че всички юдеи и езичници ^[f] в Азия ^[g] чуха Господното слово.

Синовете на Скева

¹¹ Чрез ръцете на Павел Бог извърши изключителни чудеса. ¹² Някои хора отнасяха със себе си носни кърпи и престилки, които Павел беше използвал, слагаха ги върху болните, те оздравяваха и злите духове ги напускаха.

¹³ Някои юдеи също обикаляха из околностите и прогонваха зли духове. Те се опитваха да използват името на Господ Исус, за да прогонват вселилите се в хората демони, като казваха: „В името на Исус, когото Павел проповядва, ви заповядвам да излезете!“ ¹⁴ Един юдейски първосвещеник на име Скева имаше седем сина, които правеха това.

¹⁵ Но веднъж един зъл дух им каза: „Исус познавам и за Павел зная, но вие кои сте?“

¹⁶ Тогава човекът, който беше обладан от злия дух, скочи върху тях, надви ги и разкъса дрехите им. Те избягаха от онази къща голи и ранени.

¹⁷ Когато това се разчу сред юдеите и гърците, живеещи в Ефес, всички бяха обзети от страх, а името на Господ Исус се почиташе още повече. ¹⁸ Много от повярвалите идваха да се изповядват и открито признаваха греховете си. ¹⁹ Много от онези, които се занимаваха с магии, събираха книгите си и ги изгаряха пред всички. Когато пресметнаха цената им, тя се оказа петдесет хиляди сребърни монети. ^{[h] 20} По този мощен начин словото на Господа все повече се разпространяваше и убедително влияше върху все повече хора.

Павел планира пътуване

²¹ След всички тези събития Павел реши да замине за Ерусалим, минавайки през Македония и Ахая. ^[i] Той си каза: „След като отида там, трябва да посетя и Рим.“ ²² Павел изпрати в Македония двама от своите помощници – Тимотей и Ераст, а самият той остана още малко в Азия. ^[j]

Вълнения в Ефес

²³ По това време в Ефес настъпи голям смут заради Пътя. ^[k] Ето как се случи всичко: ²⁴ В Ефес имаше един майстор на сребърни изделия на име Димитрий, който правеше сребърни фигурки, изобразяващи храма на богинята Артемида. Това носеше немалка печалба на занаятчиите, които ги изработваха. ²⁵ Димитрий събра тези занаятчии и други работници със сродни занаяти и им каза: „Мъже, знаете, че получаваме добри пари от тази работа. ²⁶ Виждате и чувате, че не само в Ефес, но и в почти цяла Азия ^[l] този човек Павел е убедил и променил много хора, като им казва, че боговете, направени от човешка ръка, не са истински богове. ²⁷ Има опасност не само занаятът ни да се компрометира, но и храмът на великата богиня Артемида да изгуби своето значение и да бъде отнето величието на тази богиня, на която се покланят всички в Азия и в целия свят.“

²⁸ Като чуха това, хората се разгневиха и закрещяха: „Велика е Артемида, богинята на Ефес!“ ²⁹ В града настъпи суматоха. Тълпата се втурна в театъра, влачейки след себе си двама от спътниците на Павел – македонците Гай и Аристарх. ³⁰ Павел искаше да влезе и говори на хората, но последователите го възпряха. ³¹ Някои от управниците на провинция Азия, които бяха приятели на Павел, му пратиха послание, умолявайки го да не рискува да ходи в театъра.

³² В събранието цареше хаос: едни крещяха едно, други – друго, а и повечето не знаеха защо са се събрали. ³³ Юдеите избутаха напред един човек на име Александър, когото различни хора от тълпата съветваха какво да каже. Той махна с ръка за мълчание и искаше да обясни на народа за какво става въпрос. ³⁴ Но щом разбраха, че е юдеин, всички закрещяха в хор и около два часа викаха: „Велика е Артемида, богинята на Ефес!“

³⁵ Градският чиновник усмири тълпата и каза: „Жители на Ефес! Нима има някой в света, който да не знае, че град Ефес е пазител на храма на великата Артемида и на свещения камък, ^[m] паднал от небето? ³⁶ Щом това е неоспоримо, бъдете спокойни и не вършете необмислени неща. ³⁷ Довели сте тук тези хора, които нито са ограбили храм, нито са похулили нашата богиня. ³⁸ Ако Димитрий и занаятчиите с него имат оплаквания срещу някого, то съдилищата са отворени, а там има и проконсули – нека кажат обвиненията си пред съда. ³⁹ Ако имате други въпроси за разглеждане, направете това пред редовното събрание. ⁴⁰ А сега има опасност да бъдем обвинени в бунт заради днешния случай, защото не можем да предложим нито една причина, с която да оправдаем тази безредица.“ ⁴¹ След като каза това, той разпусна събранието.