Add parallel Print Page Options

А Божието обещание да влезем в неговата почивка все още остава, затова да внимаваме никой от вас да не го пропусне. Нали както на нас, така и на тях бе проповядвана Благата вест, но посланието, което чуха, не им помогна, защото когато го чуха, не го приеха с вяра. А ние, които повярвахме, можем да влезем в тази почивка, както Бог каза:

„И в гнева си се заклех:
    «Никога няма да влязат в моята почивка!»“ [a]

Той каза това, въпреки че със сътворението на света бе свършил делото си. Някъде в Писанията ето какво казва за седмия ден: „И в седмия ден Бог си почина от всичките си дела.“ [b] А на друго място в Писанията повтаря: „Никога няма да влязат в моята почивка.“ [c]

Някои все пак ще влязат там. Но тези, които първи чуха Благата вест, не влязоха поради неподчинението си. Ето защо Бог отново определя ден, наричайки го „днес“, за който говори много години по-късно чрез Давид в цитирания по-горе откъс:

„Ако днес чуете Божия глас,
    не закоравявайте сърцата си.“ [d]

Ако Исус Навин [e] ги беше завел в обещаната от Бога почивка, по-късно Бог не би говорил за друг ден. Значи за Божия народ съботната почивка все още предстои. 10 Защото всеки, който влезе в Божията почивка, също си почива от своя труд, точно както Бог си почина от своя. 11 Затова да направим всичко възможно да влезем в тази почивка и никой да не падне, следвайки същия пример на непокорство.

12 Божието слово е живо и действено. То е по-остро от кама – врязва се дълбоко в нас чак до мястото, където се разделят душа и дух, стави и костен мозък; съди мислите и намеренията на сърцето 13 и няма нищо в цялото творение, което може да остане скрито от погледа му – всичко е голо и открито пред очите на Онзи, пред когото ще отговаряме.

Исус – великият първосвещеник

14 Имаме велик първосвещеник, който е преминал през небесата – това е Исус, Синът на Бога – затова нека се държим здраво за вярата, която изповядваме. 15 Защото нашият първосвещеник не е такъв, че да не може да разбира слабостите ни. Напротив: имаме първосвещеник, който като нас беше изкушаван по всякакъв начин, но никога не съгреши. 16 Затова да пристъпим уверено към престола на благодатта, за да получим милост и намерим благодат, която да ни помага при нужда.

Footnotes

  1. Евреи 4:3 Псалм 95:11
  2. Евреи 4:4 Цитат от Бит. 2:2.
  3. Евреи 4:5 Цитат от Пс. 95:11.
  4. Евреи 4:7 Псалм 95:7-8
  5. Евреи 4:8 Исус Навин След смъртта на Моисей Исус Навин става водач на израелтяните и ги завежда в обещаната от Бога земя.

И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал <до нея>.

Защото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползува, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха.

Затова ние, повярвалите, влизаме в тая почивка; както рече <Бог: - >"Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка"; ако и да са били свършени делата <Му> още при основаването на света.

Защото нейде си е говорил за самия <ден> така: "И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела";

а пък на това място: "Няма да влязат в Моята почивка".

И тъй, понеже остава да влязат някои в нея, а ония, на които от по-напред се благовести, не са влезли поради неверието {Или: Непокорството} си,

<затова> Той пак определя един ден, "днес", като казва толкоз време по-после чрез Давида, както вече рекохме: "Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си".

Защото, ако Исус< Навиев> беше им дал почивка, <Бог> не би говорил след това за друг ден.

Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка {Виж. ст. 4.}.

10 Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.

11 Затова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в <това, да дава> същия пример на неверие.

12 Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.

13 И няма създание, което да не е явно пред <Бога;> но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме.

14 И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до <най-високите> небеса, нека държим това, което сме изповядали.

15 Защото нямаме <такъв> първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а <имаме Един>, Който е бил във всичко изкушен като <нас>, но пак без грях.

16 Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, <която> да помага благовременно.