Add parallel Print Page Options

Затова да оставим зад гърба си началните уроци за Христос и да продължим напред към зрелостта. Да не се връщаме пак към онова, с което започнахме. Започнахме с това, че се покаяхме [a] от делата, водещи към смърт, и повярвахме в Бога. Бяхме научени за кръщенията, [b] а също и за полагането на ръце, [c] за възкресението на мъртвите и за вечния съд. И с Божието позволение ще сторим това.

Не е възможно да накараме да се променят онези, които веднъж са били просветени, вкусили са от небесния дар, получили са от Святия Дух, опитали са добротата на Божието слово и силите на Божия бъдещ свят, а след всичко това са отпаднали. Невъзможно е да ги накараме да се покаят и положат ново начало, защото те отново разпъват на кръста Божия Син и го излагат да бъде позорен пред всички.

Земя, която попива падащия върху нея дъжд и дава реколта, полезна за онези, които я обработват, получава Божието благословение. А земя, която ражда тръни и бодили, е ненужна и е заплашена от проклятие, и ще бъде унищожена с огън.

Макар че говорим така, за вас, скъпи мои, с увереност очакваме нещо по-добро, нещо, което ще ви донесе спасение. 10 Защото Бог е справедлив и няма да забрави труда ви и любовта ви към него, изразена в служението, което оказахте и продължавате да оказвате към хората му. 11 Нашето желание е всеки от вас да показва същото усърдие до края, за да получите онова, за което се надявате, 12 да не ставате мързеливи, а да подражавате на онези, които чрез вяра и търпение наследяват обещанията, дадени от Бога.

13 Когато Бог даде своето обещание на Авраам, той се закле в себе си, тъй като нямаше друг по-велик, в когото да се закълне. 14 Той каза: „Щедро ще те благословя и ще ти дам многобройно потомство.“ [d] 15 Авраам търпеливо чакаше и получи обещаното.

16 Хората винаги се заклеват в някой по-велик от тях, потвърждавайки с клетвата истинността на думите си, и това слага край на всички спорове. 17 Бог искаше ясно да покаже на наследниците на обещанието неизмеността на намерението си и затова даде гаранция, като се закле. 18 Направи го, така че чрез тези две неотменими действия, в които е невъзможно Бог да лъже, ние, които сме прибягнали при него, търсейки безопасност, да бъдем силно насърчени да се държим за надеждата, която ни се предлага. 19 За душата ни тази надежда е като здрава и сигурна котва. Тя влиза във вътрешното светилище зад завесата, [e] 20 където като предвестник заради нас влезе Исус и стана първосвещеник за вечни времена, също като Мелхиседек. [f]

Footnotes

  1. Евреи 6:1 + покаяние Гръцка дума, която изразява радикална промяна на човешкия мироглед. Това включва критично осмисляне на миналото и решителна смяна на посоката за в бъдеще.
  2. Евреи 6:2 кръщения Тук думата „кръщения“ може да означава християнското кръщение (кратко потапяне във вода, символично „погребение“) или да се отнася до еврейските церемониални измивания.
  3. Евреи 6:2 + полагам ръце Полагането на ръце се използва за излекуване, за предаване на духовна дарба, за назначаване в служение или просто за благославяне.
  4. Евреи 6:14 Цитат от Бит. 22:17.
  5. Евреи 6:19 + завесата Завесата разделя вътрешното светилище („Най-Святото Място“) от предната част на Скинията или на Храма в Ерусалим. Тя е символ на духовната преграда, възпираща хората да влязат в Божието присъствие. Когато Исус умира, завесата се раздира (Мат. 27:51) в знак на това, че в небесния храм пътят към Бога е вече отворен. Вж. още Евр. 10:19,20.
  6. Евреи 6:20 + Мелхиседек Свещеник и цар, живял по времето на Авраам. Вж. Бит. 14:17-24.

Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,

учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.

И това ще сторим, ако Бог позволи.

Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух

и са вкусили, колко е добро Божието слово, <още са вкусили> и от великите дела, <които въвеждат> бъдещия век,

а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.

Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога;

но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.

Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, <нещо>, което води към спасението.

10 Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.

11 И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край;

12 да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните <благословения>.

13 Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки:

14 "Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа".

15 И така, <Авраам>, като устоя, получи обещаното.

16 Защото <както>, човеците се кълнат в някого по-голям <от тях>, и клетвата, <дадена> в потвърждение <на думата>, туря край на всеки спор между тях,

17 <така> и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,

18 така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда;

19 която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата;

20 гдето Исус като предтеча влезе за нас, и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин.