Евреи 6

Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version

6 Затова да оставим зад гърба си началните уроци за Христос и да продължим напред към зрелостта. Да не се връщаме пак към онова, с което започнахме. Започнахме с това, че се покаяхме ^[a] от делата, водещи към смърт, и повярвахме в Бога. ² Бяхме научени за кръщенията, ^[b] а също и за полагането на ръце, ^[c] за възкресението на мъртвите и за вечния съд. ³ И с Божието позволение ще сторим това.

⁴ Не е възможно да накараме да се променят онези, които веднъж са били просветени, вкусили са от небесния дар, получили са от Святия Дух, ⁵ опитали са добротата на Божието слово и силите на Божия бъдещ свят, ⁶ а след всичко това са отпаднали. Невъзможно е да ги накараме да се покаят и положат ново начало, защото те отново разпъват на кръста Божия Син и го излагат да бъде позорен пред всички.

⁷ Земя, която попива падащия върху нея дъжд и дава реколта, полезна за онези, които я обработват, получава Божието благословение. ⁸ А земя, която ражда тръни и бодили, е ненужна и е заплашена от проклятие, и ще бъде унищожена с огън.

⁹ Макар че говорим така, за вас, скъпи мои, с увереност очакваме нещо по-добро, нещо, което ще ви донесе спасение. ¹⁰ Защото Бог е справедлив и няма да забрави труда ви и любовта ви към него, изразена в служението, което оказахте и продължавате да оказвате към хората му. ¹¹ Нашето желание е всеки от вас да показва същото усърдие до края, за да получите онова, за което се надявате, ¹² да не ставате мързеливи, а да подражавате на онези, които чрез вяра и търпение наследяват обещанията, дадени от Бога.

¹³ Когато Бог даде своето обещание на Авраам, той се закле в себе си, тъй като нямаше друг по-велик, в когото да се закълне. ¹⁴ Той каза: „Щедро ще те благословя и ще ти дам многобройно потомство.“ ^{[d] 15} Авраам търпеливо чакаше и получи обещаното.

¹⁶ Хората винаги се заклеват в някой по-велик от тях, потвърждавайки с клетвата истинността на думите си, и това слага край на всички спорове. ¹⁷ Бог искаше ясно да покаже на наследниците на обещанието неизмеността на намерението си и затова даде гаранция, като се закле. ¹⁸ Направи го, така че чрез тези две неотменими действия, в които е невъзможно Бог да лъже, ние, които сме прибягнали при него, търсейки безопасност, да бъдем силно насърчени да се държим за надеждата, която ни се предлага. ¹⁹ За душата ни тази надежда е като здрава и сигурна котва. Тя влиза във вътрешното светилище зад завесата, ^{[e] 20} където като предвестник заради нас влезе Исус и стана първосвещеник за вечни времена, също като Мелхиседек. ^[f]