^5 (A)Сърцето ми ридае за Моав;
благородните му бягат до Сигор, до Еглат-шелишия;
защото с плач излизат през възвишението на Луит,
защото по пътя при Оронаим плачат високо за изтреблението си.

¹¹ Затова червата ми звучат като арфа за Моав
и вътрешностите ми – за Кир-арес.

^3 (A)Затова хълбоците ми са пълни с болка;
болки ме обзеха, както болките на жена, когато ражда;
сгърбен съм и не мога да чуя,
смутен съм и не мога да видя.

^4 (A)Затова казах: Оставете ме; ще плача горко;
не се мъчете да ме утешавате
за опустошението на дъщерята на народа ми.

9 ^(A)О, да би била главата ми вода,
очите ми – извор на сълзи,
за да плача денем и нощем
за убитите на дъщерята на народа ми!

^10 (A)За планините ще подема плач и ридание,
за пасбищата на степите – жалеене,
защото така изпогоряха, че няма кой да мине през тях,
нито се чува глас на стадо;
от небесна птица до животно
побегнаха, отидоха.