Add parallel Print Page Options

Пророчество за Дамаск и Самария

17 (A)Изявеното за Дамаск пророчество:
Ето, Дамаск не е вече град,
а ще бъде грамада развалини.
(B)Градовете на Ароир са напуснати;
те ще служат за стада,
които ще лежат и няма да има кой да ги плаши.
(C)Крепостта ще се махне от Ефрем и царството – от Дамаск,
и останалото от Сирия ще бъде като славата на израилтяните,
казва Господ на Силите.
(D)И в онзи ден славата на Яков ще се смали
и тлъстината на тялото му ще измършавее;
(E)и ще бъде, както когато жътварят хване стръкове жито
и пожъне класовете с мишцата си.
Да! Ще бъде, както когато някой събира класове в Рафаимската долина.
(F)Но ще останат в него баберки,
както при отърсването на маслината –
две-три зърна на върха на по-високите клони,
четири-пет на по-крайните клончета на някое плодородно дърво,
казва Господ, Израилевият Бог.
(G)В онзи ден човек ще погледне към Създателя си
и очите му ще се взрат в Святия Израилев;
той няма да погледне към жертвениците, делото на ръцете си,
нито ще се взре в онова, което изработиха пръстите му,
нито в ашерите, нито в кумирите на слънцето.
В онзи ден укрепените му градове
ще бъдат като изоставените места в гората и на планинския връх,
които бяха изоставени заради израилтяните;
и ще настане там запустение.
10 (H)Понеже си забравил Бога на спасението си
и не си спомнил силната си Канара,
затова насаждаш приятни градини
и насаденото е от чужди фиданки;
11 в деня, когато ги насадиш, ги заграждаш с плет
и сутрин правиш семето ти да цъфти;
а жътвата ще чезне в деня на скръб
и на неизцелима печал.
12 (I)Ах! Шуменето на многото племена,
които бучат като бученето на моретата,
и смутът на народите,
които напират като напор на големи води!
13 (J)Народите ще напират като напора на големите води;
но Бог ще ги смъмри и те ще бягат далеч,
и ще бъдат гонени като плява по планините пред вятъра
и като въртящ се прах пред вихрушката.
14 Привечер, ето, смущение;
и преди да съмне, ги няма!
Това е делът на тези, които ни обират,
и съдбата на онези, които ни разграбват.

17 Наложеното за Дамаск <пророчество>: - Ето, Дамаск не е вече град, А ще бъде грамада развалини.

Градовете на Ароир са напуснати; Те ще служат за стада, Които ще лежат, и не ще има кой да ги плаши.

Крепостта ще се махне от Ефрема, и царството от Дамаск, И останалото от Сирия ще бъде като славата на израилтяните, Казва Господ на Силите.

И в оня ден славата на Якова ще се смали, И тлъстината на месата му ще измършавее;

И ще бъде както, когато жетварят хване стръкове жито И пожъне класовете с мишцата си; Да! ще бъде както, когато събира някой класове в рафаимската долина.

Но ще остане в него пабирък, Както при отръсването на маслината, - Две-три зърна на върха на по-високите клонове, Четири-пет на по-крайните клончета на някое плодородно дърво, Казва Господ Израилевият Бог.

В оня ден човек ще погледне към Създателя си, И очите му ще се взрат в Светия Израилев;

Той не ще погледне към жертвениците, делото на ръцете си, Нито ще се взре в онова, което изработиха пръстите му, Нито в ашерите, нито в кумирите на слънцето.

В оня ден укрепените му градове Ще бъдат като оставените места в гората и на планинския връх, Които бидоха оставени по причина на израилтяните; И ще стане <там> запустение.

10 Понеже си забравил Бога на спасението си, И не си спомнил силната си Канара, Затова насаждаш приятни садове, И насаденото е от чужди фиданки;

11 В деня, когато ги насадиш заграждаш ги с плет, И сутрин правиш семето ти да цъфти; А жетвата ще чезне в деня на скръб И на неизцелима печал.

12 Ах! шуменето на многото племена, Които бучат като бученето на моретата, - И смутът на народите, Които напират като напора на големи води!

13 Народите ще напират като напора на големите води; Но Бог ще ги смъмри и те ще бягат далеч, И ще бъдат гонени като плява по планините пред вятъра, И като въртящ се прах пред вихрушката.

14 Привечер, ето смущение, <И> преди да съмне ги няма! Това е делът на тия, които ни обират, И съдбата на ония, които ни разграбват.