Add parallel Print Page Options

За истинския пост

58 Извикай силно, не се щади;
издигни гласа си като тръба
и изяви на народа Ми беззаконието им
и на Якововия дом – греховете им.
При все това те Ме търсят всеки ден
и желаят да учат пътищата Ми;
като народ, който е извършил правда
и не е изоставил постановлението на своя Бог,
те искат от Мене праведни наредби
и желаят да се приближат до Бога.
(A)Защо постихме, казват, а Ти не виждаш?
Защо смирихме душата си, а Ти не внимаваш?
Ето, в деня на постите си вие се предавате на своите си удоволствия
и изисквате да ви се вършат всичките ви работи.
(B)Ето, вие постите, за да се препирате и карате
и за да се биете нечестиво с юмруци;
днес не постите така,
че гласът ви да се чуе горе.
(C)Такъв ли е постът, който Аз съм избрал –
ден, в който човек трябва да смирява душата си?
Значи ли да навежда човек главата си като тръстика
и да си постила вретище и пепел?
Това ли ще наречеш пост и ден, угоден на Господа?
(D)Не е ли това постът, който Аз съм избрал:
да развързваш несправедливите окови,
да разхлабваш връзките на ярема,
да пускаш на свобода угнетените
и да счупваш всеки хомот?
(E)Не е ли да разделяш хляба си с гладния
и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив?
Когато видиш голия, да го обличаш,
и да не се криеш от своите еднокръвни?
(F)Тогава твоята светлина ще изгрее като зората
и здравето ти скоро ще разцъфне;
правдата ти ще върви пред теб
и славата Господня ще ти бъде задна стража.
(G)Тогава ще призоваваш и Господ ще отговаря!
Ще извикаш и Той ще каже: Ето Ме!
Ако махнеш отсред себе си хомота,
соченето с пръст и нечестивите думи,
10 ако подариш на гладния желаното от душата ти
и насищаш наскърбената душа,
тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината
и мракът ти ще бъде като пладне;
11 Господ ще те води всякога,
ще насища душата ти в суша
и ще дава сила на костите ти;
и ти ще бъдеш като напоявана градина
и като воден извор, чиито води не пресъхват.
12 (H)И родените от тебе ще съградят отдавна запустелите места[a];
ще възстановиш основите на много поколения;
и ще те нарекат Възстановител на развалините,
Възобновител на места за заселване.
13 (I)Ако отдръпнеш крака си в събота,
за да не вършиш своята воля в святия Ми ден,
и наречеш съботата наслада, свята на Господа, ден за почитане,
и Го почиташ, като не следваш в нея своите си пътища
и не търсиш своето си удоволствие, и не говориш своите си думи,
14 (J)тогава ще се наслаждаваш в Господа;
и Аз ще те направя да яздиш по високите места на земята
и ще те храня в наследството на баща ти Яков;
защото устата Господни изговориха това.

Footnotes

  1. 58:12 От евр. пътища.

58 Извикай силно, не се щади; Издигни гласа си като тръба Та изяви на людете Ми беззаконието им, И на Якововия дом греховете им.

При все това те Ме търсят всеки ден И желаят да учат пътищата Ми; Като народ, който е извършил правда; И не е оставил постановлението на своя Бог, Те искат от Мене праведни постановления, И желаят да се приближат при Бога.

Защо постихме, <казват>, а Ти не виждаш? <Защо> смирихме душата си, а Ти не внимаваш? Ето, в деня на постите си вие се предавате на <своите си> удоволствия, И изисквате <да ви се вършат> всичките ви работи.

Ето, вие постите за да се препирате и карате, И за да биете нечестиво с пестници; Днес не постите така Щото да се чуе горе гласът ви.

Такъв ли е постът, който Аз съм избрал, - Ден, в който <трябваше> човек да смирява душата си? Значи ли да навежда човек главата си като тръстика, И да си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден угоден на Господа?

Не това ли е постът, който Аз съм избрал, - Да развързваш несправедливите окови, Да разслабваш връзките на ярема, Да пускаш на свобода угнетените, И да счупваш всеки хомот?

Не е ли да разделяш хляба си с гладния, И да възвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия да го обличаш, И да се не криеш от своите еднокръвни?

Тогава твоята светлина ще изгрее като зората, И здравето ти скоро ще процъфне; Правдата ти ще върви пред тебе, И славата Господна ще ти бъде задна стража.

Тогава ще зовеш, и Господ ще отговаря! Ще извикаш, и Той ще рече: Ето Ме! Ако махнеш насред себе си хомота. Соченето с пръст и нечестивите думи,

10 Ако даруваш на гладния желаното от душата ти, И насищаш наскърбената душа, Тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината, И мракът ти ще бъде като пладне;

11 Господ ще те води всякога, Ще насища душата ти в бездъждие, И ще дава сила на костите ти; И ти ще бъдеш като напоявана градина, И като воден извор, чиито води не пресъхват.

12 И <родените> от тебе ще съградят отдавна запустелите места; Ще възстановиш основите на много поколения; И ще те нарекат Поправител на развалините, Възобновител на места {Еврейски: Пътища.} за население.

13 Ако отдръпнеш ногата си в събота, За да не вършиш своята воля в светия Ми ден, И наречеш събота наслада, света на Господа, почитаема, И Го почиташ като не следваш <в нея> своите си пътища, И не търсиш своето си удоволствие, и не говориш своите си думи,

14 Тогава ще се наслаждаваш в Господа; И Аз ще те направя да яздиш по високите места на земята, И ще те храня в наследството на баща ти Якова; Защото устата Господни изговориха това.