Смъртта на Лазар

11 Във Витания, където живееха Мария и сестра й Марта, имаше един болен човек на име Лазар. ² (Мария беше същата тази жена, която помаза Господа с миро и избърса краката му с косата си. Болният Лазар беше неин брат.) ³ Затова сестрите изпратиха човек да каже на Исус: „Господи, твоят скъп приятел е болен.“

⁴ Като чу това, Исус каза: „Тази болест не е смъртоносна, а е за слава на Бога, за да може Божият Син да се прослави чрез нея.“ ⁵ (Исус обичаше Марта и сестра й, и Лазар.) ⁶ Като чу, че Лазар е болен, той остана още два дни на мястото, където беше. ⁷ След това каза на учениците си: „Да се върнем в Юдея.“

⁸ Учениците отговориха: „Учителю, недей! Неотдавна юдеите се опитваха да те убият с камъни. Нима искаш пак да се върнеш там?“

⁹ Исус отговори: „Нали денят има дванадесет часа? Ако човек върви през деня, няма да се спъне, защото вижда светлината на този свят. ¹⁰ Но когато върви през нощта, той се спъва, защото я няма светлината да му помага.“

¹¹ Като каза това, Исус продължи: „Нашият приятел Лазар е заспал, но аз отивам да го събудя.“

¹² Учениците отговориха: „Господи, щом спи, значи ще се оправи!“

¹³ Исус говореше за смъртта на Лазар, но те помислиха, че има предвид естествения сън. ¹⁴ Затова Исус ясно им каза: „Лазар е мъртъв. ¹⁵ Заради вас се радвам, че не бях там, защото сега ще повярвате. Но нека отидем при него.“

¹⁶ Тогава Тома (наречен Близнак) каза на другите ученици: „Да отидем и ние, за да умрем с Исус.“

Исус във Витания

¹⁷ Когато Исус пристигна във Витания, тялото на Лазар вече четири дни лежеше в гробницата. ¹⁸ А Витания се намираше само на около три километра от Ерусалим, ¹⁹ така че много юдеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешават за загубата на брат им.

²⁰ Марта чу, че Исус идва, и отиде да го посрещне, а Мария остана у дома. ²¹ Тогава Марта каза на Исус: „Господи, ако ти беше тук, брат ми нямаше да умре. ²² Но аз зная, че и сега Бог ще ти даде всичко, което поискаш от него.“

²³ Исус й каза: „Брат ти ще възкръсне.“

²⁴ Марта отговори: „Зная, че ще възкръсне при възкресението в последния ден.“

²⁵ Исус й каза: „Аз съм възкресението и животът. Който вярва в мен, макар и да умре – ще живее, ²⁶ и всеки, който живее и вярва в мен, никога няма да умре. Вярваш ли в това?“

²⁷ „Да, Господи! – отвърна тя. – Вярвам, че ти си Месията, ^[a] Божият Син, който трябваше да дойде в света.“

Исус плаче

²⁸ След като каза това, Марта се върна, извика сестра си Мария и когато бяха сами, й каза: „Учителят е тук и те вика.“ ²⁹ Щом чу това, Мария бързо стана и отиде при него. ³⁰ (Исус още не беше влязъл в селото, а стоеше там, където го беше посрещнала Марта.) ³¹ Юдеите, които бяха в къщата заедно с нея и я утешаваха, видяха, че Мария става и забързано излиза навън. Те я последваха, мислейки, че тя отива да скърби при гробницата. ³² Когато Мария пристигна на мястото, където беше Исус, и го видя, падна в краката му и каза: „Господи, ако ти беше тук, брат ми нямаше да умре.“

³³ Исус я видя как плаче и как плачат юдеите, дошли с нея, и дълбоко се нажали и развълнува. ³⁴ „Къде го погребахте?“ – попита той. Казаха му: „Господи, ела да видиш.“

³⁵ Исус се просълзи.

³⁶ Тогава юдеите казаха: „Виж колко го е обичал!“

³⁷ А някои попитаха: „Нима този човек, който върна зрението на слепеца, не можеше да спаси Лазар от смърт?“

Исус възкресява Лазар

³⁸ Исус отново се натъжи и отиде при гробницата, която беше една пещера, затворена с голям камък. ³⁹ Исус каза: „Отместете камъка!“

Марта, сестрата на починалия, отвърна: „Но Господи, тялото сигурно вече се е вмирисало, тъй като Лазар е мъртъв от четири дни!“

⁴⁰ Исус й отговори: „Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава ^[b]?“

⁴¹ Тогава отместиха камъка. Исус вдигна поглед и каза: „Отче, благодаря ти, че ме чу. ⁴² Зная, че винаги ме чуваш, но казвам това заради хората наоколо, за да повярват, че ти ме изпрати.“ ⁴³ След това извика със силен глас: „Лазаре, излез!“ ⁴⁴ Мъртвият излезе навън. Ръцете и краката му бяха обвити в платно, а лицето му беше покрито с кърпа.

Исус им каза: „Разповийте го и го оставете да си върви.“

Юдейските водачи кроят планове да убият Исус^(A)

⁴⁵ Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха какво направи Исус, повярваха в него. ⁴⁶ Но някои от тях отидоха при фарисеите ^[c] и им разказаха какво е извършил Исус. ⁴⁷ Тогава главните свещеници и фарисеите събраха Синедриона ^[d] и казаха: „Какво да правим? Този човек върши много знамения. ^{[e] 48} Ако го оставим да продължава така, всички ще повярват в него. Тогава ще дойдат римляните, ще разрушат храма ни и ще унищожат народа ни.“

⁴⁹ Но един от тях на име Каяфа, който беше първосвещеник през онази година, им каза: „Вие не знаете нищо ⁵⁰ и не разбирате, че е по-добре един човек да умре за хората, отколкото целият народ да бъде унищожен.“

⁵¹ Каяфа не каза това от себе си. Тъй като през онази година беше първосвещеник, той пророкува, че Исус ще умре за хората, ⁵² и не само за юдейския народ, а за да събере всички Божии деца, разпилени по света, и ги направи един народ.

⁵³ От този ден юдейските водачи започнаха да кроят планове как да убият Исус. ⁵⁴ Той престана да ходи открито сред юдеите, напусна Ерусалим и отиде на едно място близо до пустинята, в град Ефраим, където остана с учениците си.

⁵⁵ Наближаваше юдейският празник Пасха ^[f] и много хора от областта бяха дошли в Ерусалим преди празника, за да се пречистят. ⁵⁶ Те търсеха Исус и в храма се питаха един друг: „Как мислите, няма ли да дойде на празника?“ ⁵⁷ Главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед ако някой знае къде се намира Исус, да им съобщи, за да го арестуват.