Add parallel Print Page Options

Отговор на Йов към Елифаз: „Да бих знаел къде да намеря Бога!“

23 А Йов отговори:

И днес оплакването ми е горчиво;
раната ми е по-тежка от въздишането ми.
(A)Ах, да бих знаел къде да Го намеря!
Бих отишъл до престола Му,
бих изложил делото си пред Него
и бих напълнил устата си с доводи.
Бих узнал думите, които Той би ми отговорил,
и бих разбрал какво щеше да ми каже.
(B)Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила?
Не! Щеше само да внимава в мене.
Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него;
и така аз бих се освободил завинаги от Съдията си.
(C)Обаче, ето, отивам напред, но Го няма,
и назад, но не Го виждам;
наляво, където работи, но не мога да Го видя;
крие се надясно и не Го виждам.
10 (D)Знае обаче пътя ми; когато ме изпита,
ще изляза като злато.
11 (E)Кракът ми се е държал здраво в Неговите стъпки;
опазил съм пътя Му, без да се отклоня.
12 (F)От заповедта на устните Му не съм се оттеглил назад;
съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.
13 (G)Но Той е на един ум и кой може да Го отклони?
И каквото желае думата Му, това прави.
14 (H)Защото върши това, което е определено за мен;
и много такива неща има в Него.
15 Затова се смущавам в присъствието Му;
когато размишлявам, треперя от Него.
16 (I)Защото сам Бог е разслабил сърцето ми
и Всемогъщият ме е смутил;
17 тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми,
нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.

23 А Иов в отговор рече:

И днес оплакването ми е горчиво; Раната ми е по-тежка от въздишането ми.

Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,

Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи.

Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.

Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.

Тогава <би станало явно, че> един праведник разисква с Него; И така, аз бих се освободил за винаги от Съдията си.

<Обаче>, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не Го виждам,

Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.

10 Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.

11 Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;

12 От заповедта на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.

13 Но Той е на един <ум>, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.

14 Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.

15 Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам, треперя от Него.

16 Защото <сам> Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;

17 Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат <думите ми>, Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.