Йов 29

1940 Bulgarian Bible

29 И Иов още продължи беседата си като казваше:

² О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

³ Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

⁴ Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

⁵ Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

⁶ Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

⁷ Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

⁸ Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

⁹ Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

¹⁰ Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

¹¹ Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

¹² Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

¹³ Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

¹⁴ Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

¹⁵ Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.

¹⁶ Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

¹⁷ Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

¹⁸ Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат както пясъка.

¹⁹ Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

²⁰ Славата ми зеленее <още> в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

²¹ Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за <да чуят> съветите ми.

²² Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

²³ За мене очакваха като за дъжд, И устата им зееха като за пролетен дъжд.

²⁴ Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не <можаха да> потъмнят {Еврейски: Да направят да падне.} светлостта на лицето ми.

²⁵ Избирах пътя към тях, и седях пръв <помежду им, >И живеех като цар всред войската, Като онзи, който утешава наскърбените.