20 И в един от дните, когато Той поучаваше людете в храма и проповядваше благовестието, надойдоха главните свещеници и книжниците със старейшините и Му рекоха:

² Кажи ни с каква власт правиш това? или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт?

³ И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:

⁴ Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?

⁵ А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?

⁶ Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.

⁷ И отговориха, че не знаят от къде <беше>.

⁸ Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.

⁹ И почна да говори на людете тази притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.

¹⁰ И във време <на беритбата> прати един слуга при земеделците за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.

¹¹ И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.

¹² Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.

¹³ Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.

¹⁴ Но земеделците, като го видяха, разискаха помежду си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.

¹⁵ Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?

¹⁶ Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!

¹⁷ А той ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла"?

¹⁸ Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.

¹⁹ И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.

²⁰ И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.

²¹ И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;

²² право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?

²³ А Той разбра лукавството им, и рече им:

²⁴ Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев.

²⁵ А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.

²⁶ И не можаха да уловят <нещо> в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.

²⁷ Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:

²⁸ Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си".

²⁹ А имаше седмина братя; и първият взе жена и умря бездетен.

³⁰ И вторият и третият я взеха;

³¹ така също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца.

³² А после умря и жената.

³³ И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена.

³⁴ А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват;

³⁵ а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят нито се омъжват.

³⁶ И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога.

³⁷ А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа <в мястото дето писа> за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".

³⁸ Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.

³⁹ А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.

⁴⁰ Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.

⁴¹ И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?

⁴² Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: - Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми.

⁴³ Докле положа враговете Ти за Твое подножие.

⁴⁴ И тъй, Давид Го нарича Господ; тогава как е негов син?

⁴⁵ И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:

⁴⁶ Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;

⁴⁷ които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.