Лука 9
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Исус изпраща апостолите си да проповядват(A)
9 Исус събра дванадесетте апостола и им даде сила и власт да прогонват демони и да лекуват болести. 2 След това ги изпрати да провъзгласяват Божието царство и да лекуват болните, 3 като им каза: „Не взимайте нищо за из път – нито тояга, нито торба, нито хляб, нито пари. Излезте само с дрехата, която е на гърба ви. 4 Когато влезете в нечия къща, останете там дотогава, докато дойде време да си тръгвате. 5 А ако хората не ви посрещнат с «добре дошли», напуснете града, като изтърсите праха от краката си [a] като знак на предупреждение към тях.“
6 Апостолите тръгнаха от село на село, като навсякъде съобщаваха Благата вест и лекуваха хората.
Ирод е объркан(B)
7 Губернаторът Ирод [b] чу за всичко, което ставаше, и беше объркан, тъй като едни казваха, че Йоан [c] е възкръснал от мъртвите, 8 други твърдяха, че се е появил Илия, [d] трети пък говореха, че е възкръснал някой древен пророк. 9 Ирод каза: „Аз лично заповядах да обезглавят Йоан. Кой е тогава човекът, за когото чувам такива неща?“ И той търсеше възможност да го види.
Исус нахранва повече от 5000 души(C)
10 След като се върнаха, апостолите разказаха на Исус за всичко, което са извършили. После заедно с него отидоха в град Витсаида, където можеха да бъдат сами. 11 Но хората научиха за това и го последваха. Исус ги посрещаше с радост, говореше им за Божието царство и лекуваше онези, които бяха болни.
12 Към залез слънце дванадесетте апостола дойдоха при него и му казаха: „Пусни хората да се разотидат, за да си намерят подслон и храна в околните села и стопанства, защото това място е необитавано.“
13 Исус им отговори: „Вие ги нахранете.“
А те отвърнаха: „Имаме само пет хляба и две риби. Ще трябва да отидем и купим храна за всички тези хора.“ 14 (Там имаше около пет хиляди мъже.)
Исус каза на учениците си: „Накарайте хората да седнат на групи, всяка от около петдесет души.“
15 Те направиха както им бе наредено. Всички хора насядаха. 16 Тогава Исус взе петте хляба и двете риби, вдигна поглед към небето и благодари на Бога. След това раздели храната, даде я на апостолите и им каза да я раздадат на хората. 17 Всички ядоха до насита, а с това, което остана, напълниха дванадесет кошници.
Исус е Месията(D)
18 Веднъж Исус се беше усамотил и се молеше. При него дойдоха учениците му и той ги попита: „Кой съм аз според хората?“
19 Те му отговориха: „Някои казват, че си Йоан Кръстител, [e] други – че си Илия, [f] а трети – че си възкръснал древен пророк.“
20 Тогава Исус ги попита: „А според вас кой съм?“
Петър му отговори: „Ти си Месията, [g] изпратен от Бога.“
21 Исус ги предупреди да не казват на никого за това.
Исус казва, че трябва да умре(E)
22 После им каза: „Човешкият Син [h] трябва да понесе много страдания. Той ще бъде отхвърлен от юдейските старейшини, главните свещеници и законоучителите. Ще бъде убит, но на третия ден ще възкръсне.“
23 Исус продължи да говори, този път на всички: „Ако някой иска да ме последва, трябва да каже «Не!» на собствените си желания, да носи своя кръст всеки ден и да ме следва. 24 Който иска да спаси живота си, ще го загуби, но който загуби живота си заради мен, ще го спаси. 25 Каква полза има човек да спечели целия свят, ако унищожи или погуби сам себе си? 26 Ако някой се срамува от мен и моите думи, то и аз ще се срамувам от него, когато дойда в своята слава [i] и тази на Отца и на святите ангели. 27 Истина ви казвам: някои от хората, които сега стоят тук, няма да умрат, преди да видят Божието царство.“
Моисей, Илия и Исус(F)
28 Около осем дни след като каза това, Исус взе със себе си Петър, Йоан и Яков и се качи на хълма да се моли. 29 Докато се молеше, изразът на лицето му започна да се променя, а дрехите му станаха ослепително бели. 30 Внезапно двама мъже започнаха да разговарят с него. Това бяха Моисей и Илия, [j] 31 които се появиха в слава. Те говореха на Исус за смъртта му в Ерусалим, през която той предстоеше да премине. 32 Петър и другите спяха, а когато се събудиха, видяха славата на Исус и двамата мъже, които стояха до него. 33 А когато Моисей и Илия се отдалечаваха от Исус, Петър, без да съзнава какво говори, му каза: „Господарю, хубаво е, че сме тук. Хайде да вдигнем три шатри – една за теб, една за Моисей и една за Илия.“
34 Докато изричаше това, над тях се спусна облак, който ги обгърна. Учениците се изплашиха, когато навлязоха в него. 35 От облака се чу глас, който каза: „Това е моят Син. Той е избраникът ми. Него слушайте!“
36 Когато гласът заглъхна, Исус беше отново сам. Петър, Яков и Йоан запазиха мълчание за известно време и не разказаха на никого за това, което бяха видели.
Исус излекува момче, обладано от зъл дух(G)
37 На другия ден, когато слязоха от хълма, огромна тълпа посрещна Исус. 38 Изведнъж от тълпата се разнесе мъжки вик: „Моля те, Учителю, ела и виж сина ми! Той е единственото ми дете. 39 Зъл дух внезапно влиза в него и той изведнъж закрещява. Духът го кара да се гърчи и на устата му излиза пяна. Не си отива от него, докато напълно не го е изтощил. 40 Аз молих твоите ученици да го прогонят, но те не успяха.“
41 Тогава Исус отговори: „Поколение без никаква вяра и заблудено от правия път! Докога трябва да бъда с вас и да ви търпя?“ И заповяда на човека: „Доведи сина си тук!“
42 Докато момчето се приближаваше, демонът го повали на земята и го накара да се гърчи. Но Исус смъмри злия дух, излекува момчето и го върна на баща му. 43 Всички бяха смаяни от Божието величие.
Исус говори за своята смърт(H)
Докато хората все още се чудеха на това, което Исус направи, той се обърна към учениците си и им каза: 44 „Чуйте внимателно това, което сега ще ви кажа: Човешкият Син [k] скоро ще бъде предаден в ръцете на хората.“ 45 Но те не разбраха думите му, тъй като смисълът им беше скрит за тях, за да не могат да го проумеят, а се страхуваха да попитат Исус за това, което каза.
Най-великият в небесното царство(I)
46 Учениците на Исус започнаха да спорят за това кой е най-великият сред тях. 47 Но Исус, знаейки мислите им, взе едно детенце и го изправи до себе си. 48 Тогава им каза: „Който приеме това детенце в мое име, приема мен. А който приеме мен, приема Онзи, който ме е изпратил. Най-смиреният сред вас е най-велик.“
Който не е против вас, е с вас(J)
49 Йоан отговори: „Господарю, видяхме един човек, който използваше твоето име, за да прогонва демони от хората. Опитахме се да го спрем, защото не е един от нас.“
50 А Исус му каза: „Не го спирайте. Който не е против вас, е с вас.“
Град в Самария
51 Наближаваше денят, когато Исус щеше да се възнесе на небето. Той твърдо реши да тръгне към Ерусалим 52 и изпрати напред вестители, които отидоха в едно село в Самария, за да подготвят всичко за пристигането му. 53 Но хората там не искаха да го приемат, защото се беше запътил към Ерусалим. 54 Когато видяха това, учениците му Яков и Йоан казаха: „Господи, да заповядаме ли да се изсипе огън от небето и да ги унижощи?“ [l]
55 Но Исус се обърна и ги смъмри. [m] 56 И те се отправиха към друго село.
По стъпките на Исус(K)
57 Докато вървяха по пътя, някой каза на Исус: „Ще те последвам, където и да отидеш.“
58 Исус отвърна: „Лисиците си имат леговища, небесните птици – гнезда, а Човешкият Син [n] няма къде да подслони главата си.“
59 На друг човек той каза: „Последвай ме.“
А човекът отговори: „Господи, нека първо отида да погреба баща си.“
60 Но Исус му отвърна: „Остави мъртвите сами да погребват мъртъвците си. Ти тръгни и възвестявай Божието царство.“
61 Друг човек каза: „Аз ще те последвам, Господи, но нека първо се сбогувам със семейството си.“
62 А Исус отвърна: „Човек, който е сложил ръката си на ралото, но погледът му е все назад, е безполезен за Божието царство.“
Footnotes
- Лука 9:5 изтърсите праха от краката си Израз на презрение. Предупреждение за прекратяване на всякакви връзки с тях.
- Лука 9:7 + Ирод Ирод Антипа, тетрарх (управител) на Галилея и Перея, син на Ирод Велики.
- Лука 9:7 + Йоан Кръстител Човекът, избран от Бога да извести и подготви хората за Христовото идване, като ги предупреди да се покаят (вж. „покаяние“) и ги кръсти (вж. „кръщавам“) в знак на твърдото им решение да променят живота си. Вж. Мат. 3; Марк 1:1-11; Лука 1:5-25, 57-80; 3:1-18.
- Лука 9:8 + Илия Божий пророк от 850 г. пр.Хр. Вж. Мал. 4:5-6.
- Лука 9:19 + Йоан Кръстител Човекът, избран от Бога да извести и подготви хората за Христовото идване, като ги предупреди да се покаят (вж. „покаяние“) и ги кръсти (вж. „кръщавам“) в знак на твърдото им решение да променят живота си. Вж. Мат. 3; Марк 1:1-11; Лука 1:5-25, 57-80; 3:1-18.
- Лука 9:19 + Илия Божий пророк от 850 г. пр. Хр. Вж. Мал. 4:5-6.
- Лука 9:20 + Месията „Помазаникът“ (Христос) или Божият избраник.
- Лука 9:22 + Човешкият Син Исус. В Дан. 7:13-14 това е името на Месията, този, когото Бог е избрал да спаси хората.
- Лука 9:26 + слава Едно от специалните качества на Бога. Често думата означава «светлина» и се отнася до начина, по който Господ се явява на хората. Понякога смисълът е «величие» или «власт» и посочва онова с нищо несъпоставимо и неизмеримо по човешки божествено величие. Идеята за чест или почит също може да присъства, особено в изрази на хваление и поклонение.
- Лука 9:30 + Илия Божий пророк от 850 г. пр. Хр. Вж. Мал. 4:5-6.
- Лука 9:44 + Човешкият Син Исус. В Дан. 7:13-14 това е името на Месията, този, когото Бог е избрал да спаси хората.
- Лука 9:54 Някои гръцки ръкописи добавят: „както направи Илия“.
- Лука 9:55 Някои гръцки ръкописи добавят: „И Исус каза: «Вие не знаете на какъв дух принадлежите. 56 Човешкият Син не дойде, за да унищожи хората, а за да ги спаси.»“
- Лука 9:58 + Човешкият Син Исус. В Дан. 7:13-14 това е името на Месията, този, когото Бог е избрал да спаси хората.
Лука 9
1940 Bulgarian Bible
9 И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести.
2 И изпрати ги да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.
3 И каза им: Не вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба ни хляб, ни пари, нито да имате по две ризи.
4 И в която къща влезете там седете, и от там тръгвайте <на път>.
5 И ако някои не ви приемат, когато излизате от оня град отърсете и праха от нозете си за свидетелство против тях.
6 И те тръгнаха и отиваха по селата и проповядваха благовестието и изцеляваха на всякъде.
7 А четверовластникът Ирод чу за всичко що ставало и беше в недоумение; защото някои казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите;
8 други пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал.
9 И рече Ирод: Иоана аз обезглавих; но Кой е Тоя, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види.
10 И като се върнаха апостолите, разказаха на <Исуса> все що бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли на саме [в уединено място] до един град наречен Витсаида.
11 А множествата като разбраха това, отидоха подире Му; и Той ги посрещна с готовност, и им говореше за Божието царство, и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление.
12 И като почна денят да преваля, дванадесетте се приближиха и Му рекоха: Разпусни народа за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тука сме в уединено място.
13 Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен, - да отидем ли и да купим храна за всички тия люде?
14 (Защото имаше около пет хиляди мъже). И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души.
15 Те сториха така и накараха всички да насядат.
16 А той взе петте хляба и двете риби, и погледна към небето и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа.
17 И ядоха и всички се наситиха; и дигнаха къшеите, които им останаха, дванадесет коша.
18 И когато Той се молеше насаме, и учениците бяха с Него, попита ги, казвайки: Според както казва народът, Кой съм Аз?
19 А в отговор те рекоха: <Едни казват, че си> Иоан Кръстител; а други - Илия; трети пък, - че един от старовременните пророци е възкръснал.
20 Тогава им каза: А според, както вие мислите, Кой съм Аз? Петър в отговор рече: Божият Христос.
21 А Той им заръча, и заповяда да не казват никому, като рече:
22 Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.
23 Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.
24 Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.
25 Понеже какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?
26 Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава, и <в славата> на Отца и на Своите ангели.
27 А казвам ви наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Божието царство.
28 И около осем дни след като каза това, Той взе със себе си Петра, Иоана и Якова, и се качи на планината да се моли.
29 И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му <стана> бяло <и> бляскаво.
30 И, ето двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Моисей и Илия,
31 които се явиха в слава и говореха за смъртта {Гръцки: - Изхода} Му, която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим.
32 А Петър и ония, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.
33 И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тука: и нека направим три шатри, за Тебе една за Моисея една, и една за Илия без да знае какво дума.
34 И докато казваше това, дойде облак та ги засени; и учениците се уплашиха като влязоха в облака.
35 И дойде из облака глас който каза: Този е Моят Син, Избраник Мой; Него слушайте.
36 И когато престана гласът, Исус се намери сам. И те замълчаха, и през ония дни не казваха никому нищо от това, що бяха видели.
37 И на следния ден, когато слязоха от планината, срещна Го голямо множество.
38 И, ето, един човек от народа извика, казвайки: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено чадо.
39 И, ето, дух го прехваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуща.
40 И помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.
41 Исус в отговор рече: О роде неверен и извратен! до кога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тука.
42 И когато още идваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето, и върна го на баща му.
43 И всички се учудваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко което правеше, Той рече на учениците Си:
44 Вложете в ушите си тия думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце.
45 Но те не разбраха тая дума; тя бе скрита от тях за да не я разберат; а бояха се да Го попитат за тая дума.
46 И повдигна се между тях разискване, кой от тях ще бъде по-голям.
47 А Исус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си, и рече им:
48 Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този който Ме е изпратил; защото който е най-малък между всички вас, той е голям.
49 А Иоан продума и рече: Наставниче, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следва с нас.
50 А Исус му рече: Недейте му запрещава; защото, който не е против вас откъм вас е.
51 И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим.
52 И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.
53 Но не Го приеха, защото лицето Му беше <обърнато> към Ерусалим.
54 Като видяха <това> учениците Му Яков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]?
55 А Той се обърна и ги смъмра; [и рече: Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси].
56 И отидоха в друго село.
57 А като вървяха в пътя, един човек Му рече: Ще те следвам дето и да идеш.
58 Исус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.
59 А на друг каза: Върви след Мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.
60 Но Той му каза: Остави мъртвите да погребат своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство.
61 Рече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.
62 А Исус му каза: Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
© 1995-2005 by Bibliata.com