Add parallel Print Page Options

Юдейските водачи кроят планове да убият Исус(A)

14 До Пасха [a] и празника на безквасните хлябове [b] оставаха само два дни. Главните свещеници и законоучителите търсеха начин да хванат Исус чрез измама и да го убият. Те казваха: „Не трябва да го арестуваме по време на празника, за да не станат размирици сред хората.“

Една жена прави нещо специално(B)

Когато Исус беше във Витания и седеше на масата в къщата на Симон прокажения, при него дойде една жена, която носеше алабастров съд, пълен с миро от чист нард. [c] Тя счупи съда и изля благоуханното масло върху главата на Исус.

Някои от присъстващите се възмутиха и си казаха помежду си: „Защо беше нужно да се прахоса това миро? То можеше да се продаде за повече от триста динария, [d] които да се раздадат на бедните.“ И строго й се скараха.

Но Исус каза: „Оставете жената на мира. Защо я тревожите? Тя извърши нещо прекрасно за мен. С вас винаги ще има бедни [e] и можете да им помагате, когато пожелаете, но аз няма да бъда винаги с вас. Тя направи каквото можа – предварително изля миро върху тялото ми, за да го приготви за погребение. Истина ви казвам: навсякъде по света, където се проповядва Благата вест, ще се разказва за това, което тази жена направи, и хората винаги ще я помнят.“

Юда се съгласява да предаде Исус(C)

10 Тогава Юда Искариотски, един от дванадесетте апостола, отиде при главните свещеници, за да им предаде Исус. 11 Като чуха това, те се зарадваха и обещаха да му дадат пари. Юда зачака удобен момент да го предаде.

Пасхалната вечеря(D)

12 В първия ден от празника на безквасните хлябове, [f] когато се принася в жертва пасхалното агне, учениците попитаха Исус: „Къде искаш да отидем и да приготвим за теб пасхалната вечеря?“

13 Той изпрати двама от тях в града и им каза: „Влезте в града. Там ще ви посрещне един човек, който носи стомна с вода. Последвайте го. 14 Където влезе, влезте и вие и кажете на стопанина на къщата: «Учителят пита: Къде е стаята, където мога да се събера с учениците си за пасхалната вечеря?» 15 И той ще ви покаже една голяма стая на горния етаж, подредена и готова. Там пригответе храната за нас.“

16 Те тръгнаха и влязоха в града. Там намериха всичко така, както им беше казал Исус, и приготвиха пасхалната вечеря.

17 Когато мръкна, Исус дойде в тази къща с дванадесетте апостола. 18 Докато бяха на масата и се хранеха, той им каза: „Истина ви казвам: един от вас, които сега ядете с мен, ще ме предаде.“

19 Те много се натъжиха и започнаха да го питат един след друг: „Не съм аз, нали?“

20 Исус им отговори: „Това ще бъде един от дванадесетте – този, който топи хляба си в блюдото заедно с мен. 21 Човешкият Син [g] ще си иде, точно както казват Писанията за него, но горко на онзи, който го предаде. За този човек щеше да бъде по-добре никога да не се беше раждал.“

Господната вечеря(E)

22 И докато ядяха, Исус взе хляба, благодари на Бога, разчупи го и като го раздаде на учениците си, каза: „Вземете, това е моето тяло.“

23 После взе чашата и като благодари на Бога, я подаде на учениците си и всички пиха от нея. 24 Исус им каза: „Това е моята кръв на завета, който Бог сключва с вас. Тя се пролива за много хора. 25 Истина ви казвам: няма вече да пия вино до онзи ден, в който ще пия ново вино в Божието царство.“

26 Те изпяха един химн и отидоха на Елеонската планина. [h]

Исус предсказва, че всичките му ученици ще го изоставят(F)

27 Исус им каза: „Всички вие ще ме изоставите, защото Писанието казва:

«Ще убия овчаря
    и овцете ще се разбягат.» [i]

28 Но след като бъда възкресен, ще отида в Галилея преди вас.“

29 А Петър му каза: „Дори всички останали да те изоставят, аз няма да те изоставя.“

30 Тогава Исус му отговори: „Истина ти казвам: днес, още тази нощ, преди да е пропял петелът повторно, ти три пъти ще се отречеш от мен.“

31 Но Петър каза още по-настойчиво: „Дори ако трябва да умра с теб, никога няма да се отрека от теб.“ Същото заявиха и останалите.

Исус се моли сам(G)

32 Когато стигнаха до мястото, наречено Гетсимания, Исус каза на учениците си: „Седнете тук, докато се помоля.“ 33 Той взе със себе си Петър, Яков и Йоан и започна да се мъчи и да се терзае. 34 Каза им: „Душата ми се раздира от скръб. Останете тук и бъдете нащрек.“

35 И като се отдалечи малко, Исус падна на земята и започна да се моли ако е възможно, този час на страдания да го отмине. 36 Той каза: „ Авва, Отче! [j] За теб всичко е възможно. Махни тази чаша от мен! Но направи така, както искаш ти, а не както искам аз.“

37 Като се върна при учениците си, Исус ги завари заспали и каза на Петър: „Спиш ли, Симоне? Не можа ли да останеш буден един час? 38 Стойте будни и се молете да не бъдете изкушени. Духът ви иска да извърши това, което е правилно, но тялото ви е слабо“.

39 Исус отново се отдалечи и се помоли със същите думи. 40 А когато пак се върна, те отново спяха, защото клепачите им бяха натежали. И не знаеха какво да му кажат.

41 Когато дойде за трети път след молитвата си, Исус им каза: „Все още ли спите и почивате? Стига толкова! Часът дойде! Човешкият Син [k] се предава в ръцете на грешници. 42 Станете! Да вървим. Ето – идва този, който ще ме предаде!“

Исус е арестуван(H)

43 В същия миг, докато Исус още говореше, се появи Юда, един от дванадесетте. С него имаше много хора с ножове и тояги, изпратени от главните свещеници, законоучителите и старейшините.

44 Предателят им беше определил знак: „Когото целуна, той е. Заловете го и го отведете под стража.“ 45 Затова веднага щом пристигна, Юда се приближи до Исус, каза му: „Учителю!“ и го целуна. 46 Тогава хората сграбчиха Исус и го арестуваха. 47 Един от учениците му, който стоеше наблизо, извади ножа си и като удари слугата на първосвещеника, отряза ухото му.

48 Исус им каза: „Нима сте дошли да ме заловите с ножове и тояги, сякаш съм престъпник? 49 Всеки ден бях с вас и поучавах в храма, и не ме арестувахте. Но казаното в Писанията трябва да се сбъдне.“ 50 Тогава всички ученици го изоставиха и избягаха.

51 Сред онези, които вървяха с Исус, имаше един младеж, загърнат само с ленено наметало. Опитаха се да го хванат, но той се отскубна, 52 остави наметалото и избяга гол.

Исус пред юдейските водачи(I)

53 Отведоха Исус в къщата на първосвещеника, където се бяха събрали всички главни свещеници, старейшините и законоучителите. 54 Петър тръгна след Исус, вървейки на известно разстояние, влезе в двора на първосвещеника и седна със стражите да се сгрее край огъня.

55 Главните свещеници и всички членове на Синедриона [l] напразно се опитваха да намерят доказателство срещу Исус, за да го осъдят на смърт. 56 При все че много хора лъжесвидетелстваха срещу него, показанията им винаги се разминаваха.

57 Тогава някои станаха и започнаха да лъжесвидетелстват срещу Исус, като казваха: 58 „Чухме го да говори: «Ще разруша този храм, изграден от човешка ръка, и за три дни ще издигна друг – неръкотворен.»“ 59 Но дори в това свидетелствата им се различаваха.

60 Тогава първосвещеникът се изправи пред всички и попита Исус: „Нищо ли няма да отговориш? Какво ще кажеш относно обвиненията на тези хора срещу теб?“ 61 Но Исус мълчеше и не отговаряше.

Първосвещеникът отново го попита: „Ти ли си Месията, [m] Синът на Благословения Бог?“

62 Исус отговори: „Аз съм. И ще видите Човешкия Син, [n] седнал отдясно на Всемогъщия, да идва на небесните облаци.“

63 Като чу това, първосвещеникът разкъса дрехите си [o] и каза: „Нима имаме нужда от повече свидетели? 64 Чухте богохулството. Какво ще кажете?“

И те всички решиха, че е виновен и трябва да бъде изпратен на смърт. 65 Някои започнаха да го заплюват, закриваха очите му, удряха го с юмруците си и му казваха: „Нали си пророк, познай кой беше!“ После стражите го отведоха настрана и също го биха.

Петър се отрича от Исус(J)

66 Докато Петър беше още на двора, дойде една от прислужниците на първосвещеника 67 и като видя Петър, който се грееше край огъня, втренчено се загледа в него и каза: „Ти също беше с онзи Назарянин, Исус.“

68 Но Петър отрече и каза: „Не зная и не разбирам за какво говориш.“ После излезе в предния двор. [p]

69 Но прислужницата го видя и отново каза на хората наоколо: „Този човек е един от тях.“ 70 А Петър пак отрече.

След малко онези, които стояха там, казаха на Петър: „Ти със сигурност си един от тях, защото също си галилеец.“

71 Тогава Петър започна да се проклина и се закле: „Не познавам човека, за когото говорите!“

72 В същия миг петелът пропя за втори път. Петър си спомни думите, които Исус му беше казал: „Преди петелът да пропее повторно, ти три пъти ще се отречеш от мен“ и горчиво заплака.

Footnotes

  1. Марк 14:1 + Пасха Важен свят ден за юдеите. Всяка година на този ден те ядат специално ястие, за да помнят, че Бог ги е избавил от робство в Египет по времето на Моисей.
  2. Марк 14:1 + Празник на безквасните хлябове Важна празнична седмица за юдеите, през която се изхвърля всяка мая и се яде безквасен хляб. В Стария Завет тя започва от деня след Пасха, но по това време двата празника са слети в един.
  3. Марк 14:3 миро от чист нард Много скъпо благоуханно масло от корените на едноименното растение в Индия.
  4. Марк 14:5 + динарий Сребърна монета; дневната надница на работниците.
  5. Марк 14:7 С вас … бедни Вж. Втор. 15:11.
  6. Марк 14:12 + Празник на безквасните хлябове Важна празнична седмица за юдеите. В Стария Завет тя започва от деня след Пасха, но по това време двата празника са слети в един.
  7. Марк 14:21 + Човешкият Син Исус. В Дан. 7:13-14 това е името на Месията, този, когото Бог е избрал да спаси хората.
  8. Марк 14:26 + Елеонска планина Маслинова планина; хълм, разположен източно от Ерусалим, откъдето се вижда храмът.
  9. Марк 14:27 Захария 13:7
  10. Марк 14:36 Авва Арамейската дума за „баща“ или „татко“.
  11. Марк 14:41 + Човешкият Син Исус. В Дан. 7:13-14 това е името на Месията, този, когото Бог е избрал да спаси хората.
  12. Марк 14:55 + Синедрион Върховният съвет на евреите, който служи и като съд.
  13. Марк 14:61 + Месията „Помазаникът“ (Христос) или Божият избраник.
  14. Марк 14:62 + Човешкият Син Исус. В Дан. 7:13-14 това е името на Месията, този, когото Бог е избрал да спаси хората.
  15. Марк 14:63 разкъса дрехите си Разкъсването на дрехите често означава, че се скърби или се оплаква някого. Тук това е знак, че първосвещеникът е разгневен и счита тези думи за богохулство, заслужаващо смъртно наказание.
  16. Марк 14:68 Много гръцки ръкописи добавят: “и тогава пропя петел“.

14 А след два дни щеше да бъде пасхата и <празника> на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай да Го уловят с хитрост и да го умъртвят.

Защото думаха: Да не стане на празника, за да се не подигне вълнение между народа.

И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симона прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му.

А имаше някои, които, негодуващи, думаха помежду си: Защо така се прахоса мирото?

Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и <сумата> да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея.

Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? тя извърши добро дело на Мене.

Защото сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас.

Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение.

Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя стори.

10 Тогава Юда Искариотски, оня, който бе един от дванадесетте, отиде при главните свещеници за да им Го предаде.

11 Те, като чуха, зарадваха се, и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде.

12 А на първия ден на <празника> на безквасните хлябове, когато колеха <жертви> за пасхата, учениците Му казаха: Где искаш да отидем и приготвим за да ядеш пасхата?

13 И Той изпраща двама от учениците Си и казва им: Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете подир него.

14 И дето влезе, речете на стопанина на тая къща: Учителят казва: Где е< приготвената> за Мене приемна стая гдето ще ям пасхата с учениците Си?

15 И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе.

16 И тъй, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.

17 И като се свечери, Той дохожда с дванадесетте.

18 И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.

19 Те почнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз?

20 А Той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото.

21 Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не бе се родил.

22 И когато ядяха, <Исус> взе хляб и като благослови, разчупи, даде им, и рече: Вземете, [яжте]; това е Моето тяло.

23 Взе и чашата, благослови, и даде им; и те всички пиха от нея.

24 И рече им: Това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина.

25 Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато ще го пия нов в Божието царство.

26 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

27 И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните [в Мене тая нощ]; защото е писано: "Ще поразя пастиря, и овцете ще се разпръснат".

28 А подир възкресението Си ще ви предваря в Галилея.

29 А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз, обаче, не.

30 Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тая нощ, преди да пее петелът дваж, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

31 А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе<, пак> няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите.

32 Дохождат на едно място наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тука докле се помоля.

33 И взе със Себе Си Петра, Якова и Иоана, и захвана да се ужасява и да тъгува.

34 И казва им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете.

35 И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се ако е възможно, да Го отмине тоя час, казвайки:

36 Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не, обаче, както Аз искам, но както Ти <искаш>.

37 И идва, намира ги заспали; и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден?

38 Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно.

39 И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.

40 И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали; и не знаеха що да Му отговорят.

41 И трети път дохожда и им казва: Още ли спите и почивате? Доста е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците.

42 Станете да вървим; ето, приближи се оня, който Ме предава.

43 И веднага, докато Той говореше, дохожда Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с ножове и сопи, <изпратени> от главните свещеници, книжниците и старейшините.

44 А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и Го заведете<, като Го пазите> здраво.

45 И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! и целуваше Го.

46 И те туриха ръце на Него и Го хванаха.

47 А един от стоящите там измъкна ножа си и удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото.

48 Исус проговори и рече им: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите?

49 Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но <това стана>, за да се сбъднат писанията.

50 Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.

51 И някой си момък следваше подир Него, обвит с плащаница по голо; и те го хванаха.

52 А той, като остави плащаницата, избяга гол.

53 И заведоха Исус при първосвещеника, при когото се събират и всичките главни свещеници, и старейшините, и книжниците.

54 А Петър Го беше следвал издалеч до вътре в двора на първосвещеника, и седеше заедно със служителите и грееше се на пламъка.

55 И главните свещеници и целият синедрион търсеха свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят, но не намериха.

56 Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, но свидетелствата им не бяха съгласни.

57 Сетне някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казаха:

58 Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша тоя ръкотворен храм, и за три дни ще съградя друг неръкотворен.

59 Но и така свидетелствата им не бяха съгласни.

60 Тогава първосвещеникът се изправи насред и попита Исуса казвайки: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?

61 А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Син на Благословения?

62 А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци.

63 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?

64 Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че се изложи на смъртно <наказание>.

65 И някои почнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай. И служителите, като Го хванаха, удряха Го с плесници.

66 И когато Петър беше долу на двора, дохожда една от слугините на първосвещеника;

67 и като видя Петра че се грее, взря се в него и каза: И ти беше с Назарянина, с Исуса.

68 А той се отрече, казвайки: Нито зная, нито разбирам що говориш. И излезе вън на преддверието и петелът изпя.

69 Но слугинята го видя и пак почна да казва на стоящите там: Тоя е от тях.

70 А той пак се отрече. След малко, стоящите там пак казаха на Петра: Наистина от тях си, защото си галилеянин, [и говорът ти съответствува].

71 А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек за Когото говорите.

72 И на часа петелът изпя втори път. И Петър си спомни думата, която Исус му беше рекъл: Преди да пее петелът дваж, три пъти ще се отречеш от Мене. И като размисли за това, заплака.