Add parallel Print Page Options

Посичането на Йоан Кръстител

14 (A)В онова време четвъртовластникът Ирод чу слуха, който се носеше за Исус;

и каза на слугите си: Този е Йоан Кръстител – той е възкръснал от мъртвите и затова тези сили действат чрез него.

(B)Защото Ирод беше хванал Йоан и го беше вързал и хвърлил в тъмница заради Иродиада, жената на брат си Филип;

(C)понеже Йоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.

(D)И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го смятаха за пророк.

А когато Ирод имаше рожден ден, дъщерята на Иродиада танцува сред събраните и угоди на Ирод.

Затова той с клетва обеща да даде, каквото и да му поиска.

А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тук на блюдо главата на Йоан Кръстител.

Царят се наскърби; но заради клетвата си и заради седящите с него заповяда да се даде.

10 И изпрати да обезглавят Йоан в тъмницата.

11 И донесоха главата му на блюдо и я дадоха на девойката, а тя я занесе на майка си.

12 А учениците му, като дойдоха, взеха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исус.

Чудото с нахранването на пет хиляди души

13 (E)И Исус, като чу това, се оттегли оттам с ладия на уединено място настрана; а народът, като разбра, отиде след Него пеша от градовете.

14 (F)И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се над тях и изцели болните им.

15 (G)А като се свечери, учениците дойдоха при Него и казаха: Мястото е уединено и времето вече напредна; разпусни народа да отиде по селата да си купи храна.

16 А Исус им каза: Няма нужда да ходят; дайте им вие да ядат.

17 А те Му отговориха: Имаме тук само пет хляба и две риби.

18 А Той им каза: Донесете ги тук при Мене.

19 (H)Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците – на народа.

20 И всички ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – дванадесет пълни коша.

21 А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже освен жените и децата.

Исус Христос ходи по водата

22 И начаса Исус накара учениците да влязат в лодката и да отидат преди Него на отсрещната страна, докато разпусне народа.

23 (I)И като разпусна народа, изкачи се на хълма да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам.

24 А лодката беше вече насред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше насрещен.

25 А в четвъртата стража на нощта Той дойде при тях, като вървеше по езерото.

26 (J)И учениците, като Го видяха, че ходи по езерото, се смутиха и мислеха, че е призрак, и от страх извикаха.

27 А Исус веднага им проговори: Дерзайте! Аз съм; не бойте се!

28 И Петър Му отговори: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.

29 А Той каза: Ела! И Петър слезе от лодката и вървеше по водата, за да иде при Исус.

30 Но като видя силния вятър, уплаши се и като потъваше, извика: Господи, избави ме!

31 И Исус веднага протегна ръка, хвана го и му каза: Маловерецо, защо се усъмни?

32 И като влязоха в лодката, вятърът утихна.

33 (K)А онези, които бяха в лодката, Му се поклониха и казаха: Наистина, Ти си Божий Син.

34 (L)И като преминаха езерото, дойдоха в Генисаретската земя.

35 И когато местните мъже Го познаха, разпратиха по цялата онази околност и доведоха при Него всички болни;

36 (M)и Го молеха да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.

14 В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, <който се носеше> за Исуса;

и рече на слугите си: Тоя е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действуват чрез него.

Защото Ирод беше хванал Иоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брат си Филипа;

понеже Иоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.

И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк.

А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред <събраните> и угоди на Ирода.

Затова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска.

А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Иоана Кръстителя.

Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде.

10 И прати да обезглавят Иоана в тъмницата.

11 И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си.

12 А учениците му като дойдоха, дигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса.

13 И Исус, като чу <това>, оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете.

14 И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.

15 А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да отиде по селата да си купи храна.

16 А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.

17 А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.

18 А Той рече: Донесете ги тук при Мене.

19 Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.

20 И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.

21 А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.

22 И на часа <Исус> накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.

23 И като разпусна народа, изкачи се на бърдото да се помоли на саме. И като се свечери, Той беше там сам.

24 А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.

25 А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.

26 И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.

27 А Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.

28 И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.

29 А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.

30 Но като виждаше вятъра [силен], уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!

31 И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?

32 И като влязоха в ладията, вятърът утихна.

33 А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.

34 И като преминаха <езерото>, дойдоха в генисаретската земя.

35 И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни;

36 и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.