Матей 20
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Притча за лозарите
20 Небесното царство е като стопанин, който излязъл рано една сутрин, за да наеме работници за лозето си. 2 Той се уговорил с работниците да им плаща по един динарий [a] на ден и ги изпратил на лозето си. 3 Около девет часа стопанинът минал край пазара и видял там хора да стоят без работа. 4 Казал им: «Идете и вие на лозето ми, а аз ще ви платя каквото ви се полага.» 5 И те отишли. Около дванадесет часа по обяд и после около три часа, стопанинът отново наел работници. 6 Към пет часа той пак излязъл и като видял и други мъже да стоят там, ги попитал: «Защо цял ден стоите тук, без да вършите нищо?» 7 Те му отговорили: «Защото никой не ни наема.» А той им казал: «Тогава и вие идете на лозето ми.»
8 В края на деня стопанинът на лозето казал на надзирателя на работниците: «Извикай работниците и им плати надниците, като започнеш от хората, които наех последни и свършиш с онези, които наех първи.»
9 И така, дошли работниците, наети в пет часа, и всеки получил по един динарий. 10 Когато дошли наетите първи, те си мислили, че ще им се плати повече, но също получили по един динарий. 11 Като си го взели, те зароптали против стопанина на имота, 12 казвайки му: «Тези хора бяха наети последни и работиха само един час, но ти им плати толкова, колкото и на нас, а ние работихме цял ден под жаркото слънце!»
13 Той на свой ред казал на един от недоволните: «Приятелю, аз не съм несправедлив към теб. Нали се съгласи да работиш за един динарий? 14 Тогава вземи си парите и си върви. Искам да платя на човека, когото наех последен, същата сума, каквато получи и ти. 15 Нямам ли право да правя с парите си каквото поискам? Или ти просто завиждаш, че съм щедър?»
16 Така последните сега ще станат първи, а тези, които сега са първи, ще станат последни.“
Исус говори за смъртта си(A)
17 Исус отиваше в Ерусалим заедно с дванадесетте си ученика. По пътя той ги отведе настрана и им каза: 18 „Отиваме в Ерусалим, където Човешкият Син [b] ще бъде предаден на главните свещеници и законоучителите и те ще го осъдят на смърт. 19 Ще го предадат на езичниците, [c] които ще му се подиграват, ще го бичуват и ще го разпънат на кръст. Но на третия ден след смъртта си той ще възкръсне.“
Една майка моли Исус за услуга(B)
20 Тогава жената на Зеведей се приближи до Исус заедно със синовете си, поклони му се и го помоли за една услуга. 21 Исус я попита: „Какво искаш?“
Тя отговори: „Обещай ми, че единият ми син ще седи от дясната, а другият – от лявата ти страна в твоето царство.“
22 Исус каза на синовете й: „Вие не разбирате за какво ме молите. Можете ли да изпиете чашата, която аз трябва да изпия?“
Те му отговориха: „Можем.“
23 Исус им каза: „Наистина ще изпиете чашата, която ще изпия, но не аз мога да избирам кой да седи от дясната или от лявата ми страна. Тези места са за онези, за които ги е приготвил моят Баща.“
24 Останалите десет ученика чуха това и възнегодуваха срещу двамата братя. 25 Исус събра всички и каза: „Знаете, че управниците на езичниците [d] обичат да показват властта си над тях, а водачите им господстват над тях. 26 Но сред вас не трябва да е така! Ако някой иска да стане велик сред вас, трябва да ви бъде слуга. 27 Ако някой иска да бъде пръв сред вас, трябва да ви бъде роб – 28 също както Човешкия Син, [e] който не дойде, за да му слугуват, а за да слугува и да даде живота си като откуп за много хора.“
Исус излекува двама слепци(C)
29 Когато Исус и учениците му напускаха Ерихон, го последва огромна тълпа. 30 Край пътя седяха двама слепци и като чуха, че Исус минава, извикаха: „Господи, Сине Давидов [f]! Смили се над нас!“
31 Хората ги смъмриха и им казаха да мълчат, но те завикаха още по-силно: „Господи, Сине Давидов! Смили се над нас!“
32 Тогава Исус спря, извика ги и ги попита: „Какво искате да направя за вас?“
33 Слепите отговориха: „Господи, искаме да прогледнем!“
34 Исус ги съжали и докосна очите им. В същия миг те прогледнаха и го последваха.
Footnotes
- Матей 20:2 + динарий Сребърна монета; дневната надница на работниците.
- Матей 20:18 + Човешкият Син Името, с което Исус най-често говори за себе си. На староеврейски или арамейски фразата означава „човешко същество“ или „човечество“, но в Дан. 7:13-14 тя се използва за бъдещия спасител и цар – Месията, който Бог ще изпрати да спаси хората.
- Матей 20:19 + езичници По онова време евреите наричат всички останали хора езичници.
- Матей 20:25 + езичници По онова време евреите наричат всички останали хора езичници.
- Матей 20:28 + Човешкият Син Името, с което Исус най-често говори за себе си. На староеврейски или арамейски фразата означава „човешко същество“ или „човечество“, но в Дан. 7:13-14 тя се използва за бъдещия спасител и цар – Месията, който Бог ще изпрати да спаси хората.
- Матей 20:30 + Давидов Син Име на Месията. Той е от рода на Давид, втория цар на Израел (около 1000 г. пр. Хр.).
Матей 20
1940 Bulgarian Bible
20 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.
2 И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.
3 И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;
4 и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.
5 Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.
6 А, като излезе около единадесетия <час>, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тук цял ден празни?
7 Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето, [и каквото е право ще получите].
8 Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и <следваш> до първите.
9 И тъй, дойдоха <условените> около единадесетия час, и получиха по един пеняз.
10 А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.
11 И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:
12 Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.
13 А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?
14 Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.
15 Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо {Гръцки: Лошо.}, защото аз съм добър?
16 Така последните ще бъдат първи, а първите последни.
17 И, когато възлизаше Исус за Ерусалим, взе дванадесетте ученици на саме, и по пътя им рече:
18 Ето, възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжници; и те ще Го осъдят на смърт,
19 и ще го предадат на езичниците, за да Му се поругаят, да Го бият и Го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен.
20 Тогава майката на Заведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него.
21 А Той й рече: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тия мои два сина да седнат, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоето царство.
22 А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? [и да се кръстите с кръщението с което Аз се кръщавам?] Казват Му: Можем.
23 Той им рече: Моята чаша наистина ще пиете, [и с кръщението с което Аз се кръщавам, ще се кръстите]; но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не е Мое да дам<, а ще се даде на ония>, за които е било приготвено от Отца Ми.
24 И десетимата като чуха това, възнегодуваха против двамата братя.
25 Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.
26 Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;
27 и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;
28 също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.
29 И като излизаха от Ерихон, голямо множество отиваше подире Му.
30 И, ето, двама слепци, седящи край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха казвайки: Смили се над нас, Господи Сине Давидов!
31 А народът ги смъмрюваше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се за нас, Господи сине Давидов!
32 И тъй, Исус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя!
33 Казват Му: Господи, да се отворят очите ни.
34 А Исус се смили и се допря до очите им; и веднага прогледаха и тръгнаха подире Му.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
© 1995-2005 by Bibliata.com