Add parallel Print Page Options

Исус пред Пилат(A)

27 Рано на другата сутрин всички главни свещеници и старейшини на народа свикаха съвет, на който решиха да убият Исус. Вързаха го и го отведоха при губернатора Пилат. [a]

Юда се самоубива(B)

А Юда, който го беше предал, видя, че Исус е осъден и се разкая за стореното. Той върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините и каза: „Извърших грях, като предадох на смърт невинен човек!“

Те отговориха: „Че какво ни е на нас? Ти му мисли.“

Тогава Юда захвърли парите в храма, излезе навън и се обеси.

Главните свещеници взеха сребърните монети и казаха: „Нашият закон не позволява да сложим тези пари в храмовата кутия за дарения, защото с тях е платена смъртта на човек.“ И решиха да купят с тях едно място, наречено „Грънчарова нива“, за да погребват там чужденците. Ето защо тази нива и до ден днешен е известна като „Кръвна нива“. Така се изпълни пророчеството, казано от Еремия [b]:

„Те взеха тридесетте сребърника – цената, която израелтяните решиха да платят за него – 10 и купиха с тях грънчаровата нива, както Господ ми заповяда.“ [c]

Пилат разпитва Исус(C)

11 Исус застана пред губернатора Пилат, [d] който го попита: „Ти ли си царят на юдеите?“

Исус отговори: „Сам го казваш.“

12 Но когато главните свещеници и старейшините го обвиняваха, той мълчеше.

13 Тогава Пилат му каза: „Не чуваш ли в колко много неща те обвиняват?“

14 Но Исус не отговори на нито едно обвинение и Пилат остана много изненадан.

Исус е осъден на смърт(D)

15 Всяка година на празника Пасха [e] управникът освобождаваше по един затворник, когото хората посочваха. 16 По това време в затвора се намираше един известен престъпник на име Варава. [f] 17 Когато тълпата се събра, Пилат [g] ги попита: „Кого искате да ви освободя: Варава или Исус, наречен Месията [h]?“ 18 Той знаеше, че хората бяха предали Исус, защото му завиждаха.

19 Докато Пилат седеше в съда, жена му му изпрати съобщение, в което казваше: „Остави този невинен човек на мира. Снощи сънувах сън за него, който много ме разтревожи.“

20 Но главните свещеници и старейшините убедиха тълпите да поискат Варава да бъде освободен, а Исус – убит.

21 Пилат каза: „При мен са Варава и Исус. Кого искате да ви освободя?“

„Варава!“ – отвърнаха хората.

22 Пилат попита: „А какво да правя с Исус, наречен Месията?“

Всички отговориха: „Разпъни го на кръст!“

23 „Защо искате да го убия? – попита Пилат. – Какво престъпление е извършил?“

Хората започнаха да викат още по-силно: „Разпъни го на кръст!“

24 Пилат видя, че няма смисъл да продължава и че се надигат размирици. Тогава взе вода, изми ръцете си пред тълпата и каза: „Не съм виновен за смъртта на този човек. Вие сте тези, които я искат.“

25 Тълпата отговори: „Нека кръвта му тежи на нас и нашите деца.“

26 Тогава Пилат им освободи Варава и нареди да накажат Исус с бой с камшик, след което го предаде, за да бъде разпънат на кръст.

Войниците на Пилат издевателстват над Исус(E)

27 След това войниците на Пилат [i] отведоха Исус в двореца на губернатора и целият полк се събра около него. 28 Свалиха дрехите му и го наметнаха с алена мантия. 29 После сплетоха венец от тръни и го сложиха на главата му, а в дясната му ръка поставиха тръстика. След това коленичиха пред него и подигравателно казваха: „Да живее царят на юдеите!“ 30 Заплюваха го, а след това взеха тръстиката и го заудряха с нея по главата. 31 Когато се поругаха с него, те му свалиха мантията, облякоха го отново в неговите дрехи и го отведоха да бъде разпънат на кръст.

Исус е разпънат на кръст(F)

32 По пътя видяха един човек от Киринея на име Симон и го накараха да носи кръста на Исус. 33 Когато стигнаха до мястото, наречено Голгота, което означава „Лобно място“, 34 войниците дадоха на Исус да пие вино, смесено с жлъчка, но след като го опита, той отказа да го изпие. 35 Приковаха го на един кръст, после си поделиха дрехите му, като хвърлиха жребий, 36 и седнаха там, за да го пазят. 37 Над главата му сложиха надпис с отправеното срещу него обвинение: „ ТОВА Е ИСУС, ЦАРЯТ НА ЮДЕИТЕ.“ 38 Заедно с него бяха разпънати двама разбойника – единият от дясната, а другият от лявата му страна. 39 Хората, които минаваха оттам, го обиждаха, поклащаха глави 40 и казваха: „Ти, който щеше да събаряш храма и да го строиш отново за три дни, я спаси себе си сега! Слез от кръста, ако си Божият Син!“

41 Главните свещеници, законоучителите и юдейските старейшини също бяха там и се присмиваха на Исус: 42 „Другите спасяваше, а себе си не може да спаси! Нали е царят на Израел? Нека сега слезе от кръста и ще му повярваме! 43 Като толкова уповаваше на Бога, нека сега Бог го избави, ако наистина му е скъп. Нали сам казваше: «Аз съм Божият Син!»“ 44 Разбойниците, разпънати заедно с него, също го обсипваха с обиди.

Исус умира(G)

45 По обяд над цялата страна се спусна мрак, който не се вдигна три часа. 46 Около три часа Исус извика високо: „Или, Или, лама савахтани?“, [j] което значи: „Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил?“

47 Някои от онези, които стояха там, чуха това и казаха: „Вика Илия.“ [k]

48 Един от тях веднага изтича, напои с оцет една гъба и като я набучи на тръстикова пръчка, даде на Исус да пие от нея. 49 Но другите хора казаха: „Остави го! Нека да видим дали Илия [l] ще дойде да го спаси.“

50 Исус извика високо още веднъж и след това издъхна.

51 В този момент завесата [m] в храма се раздра на две от горе до долу. Земята се разтърси и скалите се напукаха. 52 Гробовете се отвориха и много от Божиите хора, които бяха умрели, възкръснаха. 53 Те излязоха от гробовете и след като Исус възкръсна, отидоха в святия град и се явиха на много хора.

54 Стотникът [n] и войниците, които пазеха Исус, видяха земетресението и всичко, което стана. Те много се изплашиха и казаха: „Той наистина бе Божий Син!“

55 Много жени стояха там и гледаха отдалеч. Това бяха жените, които бяха следвали Исус от Галилея, за да се грижат за него. 56 Там бяха Мария Магдалина, Мария – майката на Яков и Йосиф, и майката на Зеведеевите синове.

Погребението на Исус(H)

57 Същата вечер в Ерусалим дойде един богат човек от Ариматея на име Йосиф, който също беше ученик на Исус. 58 Той отиде при Пилат [o] и поиска тялото на Исус. Пилат нареди на войниците да му го дадат. 59 Тогава Йосиф взе тялото, зави го в ново ленено платно 60 и го положи в своята нова, наскоро изсечена в скалата гробница. 61 Мария Магдалина и другата Мария останаха да седят пред гробницата.

Гробницата на Исус се охранява

62 Беше Подготвителен ден. [p] На следващия ден главните свещеници и фарисеите [q] се срещнаха с Пилат [r] 63 и му казаха: „Господарю, спомняме си, че докато беше още жив, този самозванец каза: «След три дни ще възкръсна.» 64 Дай заповед да пазят гробницата, докато минат три дни, защото учениците му може да дойдат и да откраднат тялото, а след това да кажат на хората: «Той възкръсна от мъртвите.» Тази последна лъжа ще бъде по-лоша от онова, което говореха за него по-рано.“

65 Пилат им каза: „Вземете няколко войника и идете да пазите гробницата както знаете.“ 66 Те отидоха на гробницата, запечатаха входа и поставиха там стража.

Footnotes

  1. Матей 27:2 + Пилат Понтийски Римският император на Юдея – 26-36 г. сл. Хр.
  2. Матей 27:9 + Еремия Божий пророк от 600 г. пр. Хр.
  3. Матей 27:10 „Те взеха … заповяда“ Вж. Зах. 11:12-13; Ер. 32:6-9.
  4. Матей 27:11 + Пилат Понтийски Римският император на Юдея – 26-36 г. сл. Хр.
  5. Матей 27:15 + Пасха Важен свят ден за юдеите. Всяка година на този ден те ядат специално ястие, за да помнят, че Бог ги е избавил от робство в Египет по времето на Моисей.
  6. Матей 27:16 Варава В някои гръцки ръкописи името е „Исус Варава“.
  7. Матей 27:17 + Пилат Понтийски Римският император на Юдея – 26-36 г. сл. Хр.
  8. Матей 27:17 + Месията „Помазаникът“ (Христос) или Божият избраник.
  9. Матей 27:27 + Пилат Понтийски Римският император на Юдея – 26-36 г. сл. Хр.
  10. Матей 27:46 Цитат от Пс. 22:1.
  11. Матей 27:47 „Вика Илия.“ Обръщението „Боже мой“ ( „Или“ на еврейски или „Елои“ на арамейски) прозвучава на хората като името на Илия, известния Божий пророк от ок. 850 г. пр. Хр.
  12. Матей 27:49 + Илия Виден израелски водач и Божий пророк в продължение на 25 години до ок. 850 г. пр. Хр. По времето на Исус евреите са очаквали Илия да дойде отново, преди Месията. Вж. Мал. 4:5-6.
  13. Матей 27:51 + завесата Завесата разделя вътрешното светилище („Най-Святото Място“) от предната част на Скинията или на Храма в Ерусалим. Тя е символ на духовната преграда, възпираща хората да влязат в Божието присъствие. Когато Исус умира, завесата се раздира (Мат. 27:51) в знак на това, че в небесния храм пътят към Бога е вече отворен. Вж. още Евр. 10:19,20.
  14. Матей 27:54 + стотник Римски военачалник, на когото са подчинени 100 войника.
  15. Матей 27:58 + Пилат Понтийски Римският император на Юдея – 26-36 г. сл. Хр.
  16. Матей 27:62 + Подготвителен ден Петък, денят преди еврейската събота (Шабат).
  17. Матей 27:62 + фарисеи Еврейска религиозна група, която твърди, че стриктно спазва всички еврейски закони и обичаи.
  18. Матей 27:62 + Пилат Понтийски Римският император на Юдея – 26-36 г. сл. Хр.

27 А на сутринта всичките главни свещеници и народни старейшини се съвещаваха против Исуса, да Го умъртвят.

И когато Го вързаха, заведоха Го и Го предадоха на управителя Пилата.

Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че <Исус> бе осъден, разкая се и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините и каза:

Съгреших, че предадох невинна кръв. А те рекоха: Нам що ни е? Ти гледай.

И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде и се обеси.

А главните свещеници взеха сребърниците и рекоха: Не е позволено да ги туряме в храмовата каса, понеже са цена на кръв.

И като се съветваха, купиха с тях грънчаревата нива, за погребване на чужденци.

Затова оная нива се нарече кръвна нива<, както се нарича> и до днес.

Тогава се изпълни реченото чрез пророк Еремия, който каза: "И взеха тридесетте сребърника, цената на оценения, <Когото> оцениха някои от израилтяните,

10 и дадоха ги за грънчаревата нива, според както ми заповяда Господ".

11 А Исус застана пред управителя; и управителят Го попита, като каза: Ти Юдейският цар ли си? А Исус му рече: Ти казваш.

12 И когато Го обвиняваха главните свещеници и старейшините, нищо не отговаряше.

13 Тогава Пилат Му казва: Не чуваш ли за колко неща свидетелствуват против Тебе?

14 Но Той не му отговори нито на едно нещо; тъй щото управителят се чудеше много.

15 А на всеки празник управителят имаше обичай да пуска на народа един от затворниците, когото биха поискали.

16 А тогава имаха един прочут затворник, на име Варава.

17 И тъй, като бяха събрани, Пилат им каза: Кого искате да ви пусна: Варава ли или Исуса, наречен Христос?

18 (Понеже знаеше, че от завист го предаваха.

19 При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Не струвай нищо на Тоя праведник; защото днес много пострадах насъне поради Него).

20 А главните свещеници и старейшините убедиха народа да изпроси Варава, а Исуса да погубят.

21 Управителят в отговор им рече: Кого от двамата искате да ви пусна? А те рекоха: Варава.

22 Пилат им казва: Тогава какво да правя с Исуса, наречен Христос? Те всички казват: Да бъде разпнат.

23 А той каза: Че какво зло е сторил? А те още повече закрещяха, казвайки: Да бъде разпнат.

24 И тъй Пилат като видя, че никак не помага, а напротив, че се повдига размирие, взе вода, уми си ръцете пред народа, и каза: Аз съм невинен за кръвта на Тоя праведник; вие гледайте.

25 И целият народ в отговор рече: Кръвта Му <да бъде> на нас и на чадата ни.

26 Тогава им пусна Варава; а Исуса би и Го предаде на разпятие.

27 Тогава войниците на управителя заведоха Исуса в преторията, и събраха около Него цялата дружина.

28 И като Го съблякоха, облякоха Го в червена мантия.

29 И сплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Му, и <туриха> тръст в десницата Му; и като коленичиха пред Него, ругаеха Му се, казвайки: Здравей, Царю Юдейски!

30 И заплюваха Го, и взеха тръстта и Го удряха по главата.

31 И след като Му се поругаха, съблякоха Му мантията и Го облякоха с Неговите дрехи и Го заведоха да Го разпнат.

32 А на излизане намериха един киринеец, на име Симон; него заставиха да носи кръста Му.

33 И като стигнаха на едно място, наречено Голгота (което значи лобно място),

34 дадоха Му да пие вино размесено с жлъчка; но Той като вкуси, не прие да пие.

35 И когато Го разпнаха, разделиха си дрехите Му, като хвърлиха жребие.

36 И седяха да Го пазят там.

37 И поставиха над главата Му обвинението Му, написано <така:> Тоя е Исус, Юдейският Цар.

38 Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници, един отдясно, и един отляво.

39 А минаващите оттам Му се подиграваха, като клатеха глави и думаха:

40 Ти, Който разоряваш храма и за три дни <пак> го съграждаш, спаси Себе Си; ако си Божий Син, слез от кръста.

41 Подобно и главните свещеници с книжниците и старейшините Го ругаеха, казвайки:

42 Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е Израилевият Цар! нека слезе сега от кръста, и ще повярваме в Него.

43 Упова на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божий Син съм.

44 Със същия< укор> Му се присмиваха и разпнатите с Него разбойници.

45 А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час.

46 А около деветия час Исус извика със силен глас: Или, Или, лама савахтани? сиреч: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?

47 Някои от стоящите там, като чуха, думаха: Той вика Илия.

48 И веднага един от тях се завтече, взе гъба, натопи я в оцет, и като я надяна на тръст, даде Му да пие.

49 А другите казваха: Остави! да видим дали ще дойде Илия да Го избави.

50 А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна.

51 И, ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха,

52 гробовете се разтвориха и много тела на починалите светии бяха възкресени,

53 (които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град, и се явиха на мнозина).

54 А стотникът и ония, които заедно с него пазеха Исуса, като видяха земетресението и всичко що стана, уплашиха се твърде много, и думаха: Наистина тоя беше Син на Бога.

55 Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Исуса от Галилея, и Му служеха;

56 между които бяха Мария Магдалина, и Мария майка на Якова и на Иосия, и майката на Заведеевите синове.

57 И когато се свечери, дойде един богаташ от Ариматея, на име Иосиф, който също беше се учил при Исуса.

58 Той дойде при Пилата и поиска Исусовото тяло. Тогава Пилат заповяда да <му> се даде.

59 Иосиф, като взе тялото, обви го с чиста плащаница,

60 и го положи в своя нов гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, отиде си.

61 А там бяха Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.

62 И на следващия ден, който бе <денят> след приготовлението <за празника>, главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилата и казаха:

63 Господарю, спомнихме си, че Оня измамник приживе рече: След три дни ще възкръсна.

64 Заповядай, прочее, гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата.

65 Пилат им рече: Вземете стража; идете, вардете< Го> както знаете.

66 Те, прочее, отидоха и вардиха гроба, като запечатаха гроба с <помощта> на стражата.