Песента на откупените

14 Тогава погледнах и видях пред себе си Агнето, застанало на планината Сион. ^[a] С него бяха сто четиридесет и четири хиляди души, на чиито чела беше написано името му и името на неговия Баща. ² И от небето чух глас като тътен от прииждаща вода, като силен гръм. Гласът, който чух, звучеше като арфисти, свирещи на арфите си. ³ Те пееха нова песен пред престола, четирите живи същества и старейшините. ^[b] Никой друг освен тези сто четиридесет и четири хиляди души, откупени от света, не можеше да научи тази песен. ⁴ Това са хората, които не се омърсиха с жени и останаха чисти. ^[c] Те следват Агнето навсякъде и бяха откупени измежду останалите хора. Те са първата част от жътвата, отделена за Бога и Агнето. ⁵ Техните усти не произнесоха нито една лъжа. Те са неопетнени.

Трите ангела

⁶ Тогава високо в небето видях да лети друг ангел. Той имаше вечно благовестие, за да го проповядва на жителите на земята – на всеки народ, племе, език и раса. ⁷ Ангелът каза високо: „Страхувайте се от Бога и го прославяйте, защото настъпи часът на неговия съд. Поклонете се на Този, който сътвори небето, земята, морето и водните извори.“

⁸ След него се появи втори ангел и каза: „Падна! Падна великата Вавилон, която накара всички народи да пият виното на нейното блудство, което предизвиква Божия гняв!“

⁹ Последва ги друг, трети ангел, който каза високо: „Който се покланя на звяра и на неговия идол и бъде белязан със знака му на челото си или на ръката си, ¹⁰ също ще пие от виното на Божия гняв, приготвено неразредено в чашата на неговата ярост, и с горяща сяра ще бъде измъчван пред святите ангели и пред Агнето. ¹¹ Димът от мъченията на тези хора ще се издига за вечни векове. Ден и нощ няма да има покой за онези, които се покланят на звяра и идола му и които са белязани с името му. ¹² Това означава, че Божиите святи хора трябва търпеливо да понасят, трябва да изпълняват заповедите на Бога и да пазят вярата си в Исус.“

¹³ Тогава чух глас от небето, който каза: „Запиши! Отсега нататък благословени ще са хората, които бяха в Господа, когато умряха“.

„Да – казва Духът, – така е. Сега те могат да отпочинат от тежкия си труд, защото делата им ще ги следват.“

Земната жътва

¹⁴ Тогава погледнах и видях пред себе си бял облак, а на облака седеше един, който приличаше на Човешки Син, ^[d] със златен венец на главата и остър сърп в ръката. ¹⁵ След това от храма излезе друг ангел и извика високо към Този, който седеше на облака: „Хващай сърпа и жъни! Дойде времето за жътва – плодът на земята е узрял.“ ¹⁶ Седящият на облака размаха сърпа си над земята и реколтата беше ожъната.

¹⁷ После от храма в небето излезе още един ангел с остър сърп в ръката. ¹⁸ След това от олтара излезе друг, който имаше власт над огъня, и високо извика към онзи с острия сърп: „Хващай острия си сърп и обери гроздето от лозата на земята, защото гроздовете й са зрели“. ¹⁹ Ангелът размаха сърпа си над земята, обра гроздето й и го хвърли в големия лин ^[e] на Божия гняв. ²⁰ Гроздето беше стъпкано в лина извън града. От лина потече кръв, достигна до юздите на конете и заля всичко в радиус от около триста километра.