Add parallel Print Page Options

Купите, пълни с Божия гняв

16 Тогава от храма чух силен глас, който каза на седемте ангела: „Вървете и излейте върху земята седемте купи с Божия гняв.“

Излезе първият ангел и изля върху земята своята купа. Тогава всички, които имаха белега на звяра и които се покланяха на неговия идол, се покриха с ужасни, болезнени рани.

Вторият ангел изля купата си в морето и то се превърна в кръв, подобна на кръвта на мъртвец, и всичко живо в морето измря.

Третият ангел изля купата си върху реките и водните извори и те се превърнаха в кръв. И чух ангелът на водите да казва:

„Ти, който си и който беше, Святият!
    Справедлив си, като даваш тези присъди.
Проляха кръвта на святите хора и пророците,
    сега им даде да пият кръв.
    Това заслужават!“

Тогава чух олтарът да казва:

„Да, Господи, Боже Всемогъщ,
    истинни и правилни са присъдите ти!“

Четвъртият ангел изля купата си върху слънцето. Разреши се на слънцето да изгаря хората с огън и то ги изгори със силна жега. Хората похулиха името на Бога, който имаше власт над тези напасти, но отказаха да се покаят [a] и не му отдадоха слава. [b]

10 Петият ангел изля купата си върху престола на звяра и неговото царство потъна в мрак. Хората си прехапаха езиците от болка, 11 похулиха Бога на небето заради болките и раните си, но отказаха да се покаят и отвърнат от делата си.

12 Шестият ангел изля купата си върху великата река Ефрат. Водите й пресъхнаха, за да се подготви пътя на царете, които трябваше да дойдат от изток. 13 Тогава видях три зли духа, приличащи на жаби. Те излязоха от устата на змея, от устата на звяра и от устата на лъжепророка. 14 Те са демонски духове и имат власт да вършат знамения. Те отидоха при царете на целия свят, за да ги съберат за битката във великия Ден на Всемогъщия Бог.

15 „Чуйте! Ще дойда неочаквано, както идва крадец. Благословен е онзи, който е нащрек и пази дрехите си, за да не ходи гол и да не гледат хората онова, което се срамува да покаже пред другите.“

16 Злите духове събраха царете на мястото, наречено на еврейски Армагедон.

17 Седмият ангел изля купата си върху въздуха и откъм престола в храма се чу силен глас, който каза: „Свърши се!“ 18 И се засвятка, затрещя и загърмя. Земята силно се разтресе. Това беше най-страшното земетресение от появата на човека на земята. 19 Великият град се разцепи на три, а градовете на езичниците се срутиха. Бог не забрави да накаже и великата Вавилон и й даде чашата с виното на своя яростен гняв. 20 Всички острови изчезнаха и вече нямаше планини. 21 Огромни камъни, всеки тежък по един талант, [c] се изсипаха като градушка от небето върху хората. Те похулиха Бога заради напастта с градушката, която беше жестока.

Footnotes

  1. Откровение 16:9 + покаяние Гръцка дума, която изразява радикална промяна на човешкия мироглед. Това включва критично осмисляне на миналото и решителна смяна на посоката за в бъдеще.
  2. Откровение 16:9 + слава Едно от специалните качества на Бога. Често думата означава „светлина“ и се отнася до начина, по който Господ се явява на хората. Понякога смисълът е „величие“ или „власт“ и посочва онова с нищо несъпоставимо и неизмеримо по човешки божествено величие. Идеята за чест или почит също може да присъства, особено в изрази на хваление и поклонение.
  3. Откровение 16:21 + талант От 27 до 36 кг златни, сребърни или медни монети. Един талант се равнява на 30 000 динария.

16 И чух из храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете та излейте на земята седемте чаши на Божия гняв.

И първият отиде та изля чашата си на земята; и появи се лоша и люта рана на ония човеци, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ.

Вторият <ангел> изля чашата си в морето; и то стана кръв като на мъртвец, и всяка жива твар в морето умря.

Третият <ангел> изля чашата си в реките и във водните извори; и <водата им> стана кръв.

И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвети, Който си, и Който си бил, загдето си отсъдил така;

понеже те проляха кръв на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават <това>.

И чух [друг от] олтара да казва: Така, Господи Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите съдби.

Четвъртият <ангел> изля чашата си върху слънцето, на което се позволи да гори човеците с огън.

А като се опекоха човеците от голяма жега, похулиха името на Бога, Който има власт над тия язви, и не се покаяха да Му отдадат слава.

10 Петият <ангел> изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня, и <човеците> хапеха езиците си от болки,

11 и похулиха небесния Бог поради болките си и раните си, и не се покаяха за делата си.

12 Шестият <ангел> изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата й, за да се приготви пътя на царете, които <идат> от изток.

13 И видях <да излизат> от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духове, прилични на жаби;

14 защото те са бесовски духове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена, да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог.

15 (Ето, ида като крадец. Блажен оня, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му).

16 И събраха ги на мястото, което по еврейски се нарича Армагедон {Т.е. Хълмът на Магедон или )?) на поражението.}.

17 И седмият <ангел> изля чашата си върху въздуха; и из храма излезе силен глас от престола и каза: Сбъдна се.

18 И произлязоха светкавици и гласове и гръмове, и стана силен трус, небивал откак съществуват човеци на земята, такъв трус, толкоз силен.

19 И великият град се раздели на три части, и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с виното от яростния Си гняв.

20 И всеки остров побягна и планините не се намериха.

21 И едър град, <тежък> около един талант, падаше от небето върху човеците; и човеците похулиха Бога поради язвата от града, защото язвата от него беше твърде голяма.