1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,

² <Записани> за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,

³ За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,

⁴ За да се даде остроумие на простите, Знание и разсъждение на младежа,

⁵ За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,

⁶ За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.

⁷ Страх от Господа е начало на {Или: главна част от.} мъдростта; <Но> безумните презират мъдростта и поуката.

⁸ Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението {Еврейски: Закона.} на майка си,

⁹ Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.

¹⁰ Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.

¹¹ Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,

¹² Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова,

¹³ Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,

¹⁴ Ще хвърлиш жребието си като <един> от нас, Една кесия ще имаме всички; -

¹⁵ Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,

¹⁶ Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.

¹⁷ Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.

¹⁸ И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.

¹⁹ Такива са пътищата на всеки сребролюбец: <Сребролюбието> отнема живота на завладените от него.

²⁰ Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,

²¹ Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, Възвестява из града думите си:

²² Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите <до кога> ще се наслаждават на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?

²³ Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.

²⁴ Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, <Понеже> простирах ръката си, а никой не внимаваше,

²⁵ Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми, -

²⁶ То и аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,

²⁷ Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъка ви нападнат,

²⁸ Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

²⁹ Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,

³⁰ Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,

³¹ Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.

³² Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,

³³ Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.