106 (По слав. 105). Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото Неговата милост <трае> до века.

² Кой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали?

³ Блажени ония, които пазят правосъдие; <Блажен> оня, който върши правда на всяко време.

⁴ Помни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към людете Си; Посети ме със спасението Си;

⁵ За да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство.

⁶ Съгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.

⁷ Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море.

⁸ При все това <Бог> ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си.

⁹ Смъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище,

¹⁰ И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля.

¹¹ Водите покриха противниците им; Не остана ни един от тях.

¹² Тогава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му.

¹³ <Но> скоро забравиха делата Му, Не чакаха <изпълнението на> намерението Му,

¹⁴ Но се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна;

¹⁵ И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им.

¹⁶ Също и на Моисея те завидяха в стана. <И> на Господния светия Аарон.

¹⁷ Земята се разтвори та погълна Датана, И покри Авироновата дружина;

¹⁸ И огън се запали всред дружината им; Пламък изгори нечестивите.

¹⁹ Те направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;

²⁰ Така размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!

²¹ Забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,

²² Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.

²³ Затова Той каза, че ще ги изтреби; <Само че> избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да <ги> погуби.

²⁴ Дори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,

²⁵ А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа.

²⁶ Затова Той им се закле {Еврейски: Подигна ръката Си.}, Че ще ги повали в пустинята,

²⁷ И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по <разни> страни,

²⁸ Тоже те се прилепиха към Ваалфегора, И ядоха жертви <принесени> на мъртви <богове>.

²⁹ И тъй, предизвикаха <Бога> с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях.

³⁰ Но стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана;

³¹ И това му се вмени за правда Из род в род до века.

³² Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях;

³³ Защото се възбунтуваха против Духа Му, Та <Моисей> говори несмислено с устните си.

³⁴ <При това>, те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал,

³⁵ Но се смесиха с <тия> народи, И се научиха на техните дела;

³⁶ Тъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях.

³⁷ Да! синовете си и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете,

³⁸ И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития.

³⁹ Така те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си.

⁴⁰ Затова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си.

⁴¹ Предаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им.

⁴² Неприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им.

⁴³ Много пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, <Затова> се и унижиха поради беззаконието си.

⁴⁴ Въпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им Когато чу вика им;

⁴⁵ Спомни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост;

⁴⁶ Тоже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили.

⁴⁷ Избави ни, Господи Боже наш, И събери ни измежду народите, За да славословим Твоето свето име, И да тържествуваме с Твоята хвала.

⁴⁸ Благословен да е Господ Израилевият Бог от века и до века; И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.