^6 (A)наистина всеки човек, колкото здраво и да стои, е само лъх. (Села.)
Наистина всеки човек ходи като сянка;
наистина всяка нищожност го смущава;
трупа съкровища, но не знае кой ще ги прибере.

^11 (A)Дните ми са като удължена сянка в късен следобед
и аз изсъхвам като трева.

^23 (A)Преминал съм като удължена сянка по слънчев часовник;
изхвърлен съм като скакалец.

^4 (A)Човек прилича на лъх;
дните му са като сянка, която преминава.

^7 (A)понеже не знае какво има да стане;
защото кой може да му каже как ще бъде?