58 (По слав. 57). За първия певец, по не разорявай. Давидова песен. Наистина с мълчание ли изказвате правда? Праведно ли съдите, човешки синове?

² Не! в сърцето <си> вие вършите неправди, Размервате насилието на ръцете си по земята.

³ Още от рождението си нечестивите се отстраняват; Заблуждават, говорейки лъжи, щом се родят

⁴ Ядът им е като змийска отрова; Приличат на глухия аспид, <който> затиква ушите си,

⁵ И не ще да чуе гласа на омайвачите, Колкото изкусно и да омайват.

⁶ Боже, счупи зъбите им в устата им; Господи, строши челюстите на младите лъвове.

⁷ Нека се излеят като води що оттичат; Когато прицелва стрелите си, нека бъдат като разсечени.

⁸ Нека изчезнат като охлюв, който се разтопява; <Като> пометниче на жена, нека не видят слънцето.

⁹ Преди да усетят котлите ви <огъня от> тръните, Сурови или обгорели, Той ще ги помете с вихрушка.

¹⁰ Праведният ще се зарадва когато види възмездието; Ще измие нозете си в кръвта на нечестивия;

¹¹ Тъй щото всеки ще казва: Наистина има награда за праведния; Наистина има Бог, Който съди земята.