¹¹ Приятелите ми и близките ми странят от язвата ми, И роднините ми стоят надалеч.

⁹ Да! самият ми близък приятел, комуто имах доверие, Който ядеше хляба ми, дигна своята пета против мене.

¹⁸ Защо е постоянна болката ми, И раната ми тъй тежка щото не приема изцеление? Ще ми станеш ли като измамлив <поток>, Като непостоянни води?