Add parallel Print Page Options

Бог не е забравил своя народ

11 Питам тогава: „Нима Бог е отхвърлил своя народ?“ Не, разбира се! Нали аз също съм израелтянин, потомък на Авраам, от племето на Вениамин. Бог не е отхвърлил своя народ, когото предварително е избрал! Или не знаете какво казва Писанието за Илия, [a] който умолявал Бога против народа на Израел: „Господи, те убиха пророците ти и разрушиха олтарите ти. Аз съм единственият, който остана, а искат и мен да убият.“ [b] Но какво му отговорил Бог? – „Запазих за себе си седем хиляди мъже, които не са се поклонили пред Ваал. [c][d]

Така и сега са останали няколко души, които Бог е избрал чрез благодатта си. И щом са избрани чрез Божията благодат, то изборът не зависи от делата им, защото ако беше така, Божията благодат не би била благодат.

Ето какво се случи: народът на Израел не успя да намери това, което търсеше. Избраните от Бога го постигнаха, а останалите закоравиха сърцата си. Както е казано в Писанието:

„Бог ги направи безчувствени.“ [e]

„Той им даде очи,
    които не виждат,
и уши, които не чуват,
    и така е и досега.“ [f]

А Давид казва:

„И нека собствените им пирувания
    станат примка и капан за тях.
И нека паднат и получат
    наказанието си.
10 Нека очите им се замъглят,
    за да не виждат
и нека завинаги се превият
    под нещастията си.“ [g]

11 И питам: „Когато юдеите се препънаха и паднаха, падането им окончателно ли беше?“ Не, разбира се! Но чрез тяхното препъване дойде спасение за езичниците и това накара юдеите да завиждат. 12 И ако тяхното препъване донесе богати благословения на света и тяхната загуба донесе богати благословения на езичниците, то колко повече ще донесе влизането на пълния брой юдеи в Божието царство!

13 Сега се обръщам към вас, които не сте юдеи. Точно защото съм апостол на езичниците, придавам такова значение на служението си 14 с надеждата, че мога да накарам хората от своя народ да ревнуват и да спася някои от тях. 15 Защото, ако като ги отхвърли, Бог се помири със света, какво би могло да донесе приемането им от Бога, освен живот от мъртвите?

16 Ако първият залък се даде в дар на Бога, целият хляб се освещава. Ако коренът на дървото е свят, то и клоните му са святи.

17 И ако някои от клоните са били отчупени, а ти, който си клонка от дива маслина, си бил присаден сред тях и споделяш корена и богатите сокове на дървото, 18 не трябва да се хвалиш пред клоните, които са отчупени. И ако се хвалиш, помни, че не ти храниш корена, а той – теб. 19 Ще кажеш: „Да, но за да бъда присаден, други клони бяха отчупени.“ 20 Вярно е. Те бяха отчупени, защото нямаха вяра, а ти поради вярата си остана. Затова трябва не да се гордееш, а да се страхуваш, 21 защото щом Бог не пощади клоните, които по природа принадлежат на дървото, той няма да пощади и теб, ако спреш да вярваш.

22 Трябва да запомниш и Божието милосърдие, и строгостта му – строгост към онези, които са се отрекли от него, и милосърдие към теб, ако останеш в това милосърдие. Защото ако не останеш, и ти ще бъдеш отрязан от дървото, 23 а юдеите ще бъдат присадени обратно, ако не упорстват в неверието си, тъй като Бог е способен да ги присади отново. 24 Щом като ти, който беше отрязан от диво маслиново дърво, на което принадлежеше по природа, и – противно на природата – беше присаден към облагородено маслиново дърво, толкова по-лесно е тези, които по природа са облагородени маслинови клонки, да бъдат присадени отново към дървото, на което принадлежат по природа.

25 Братя и сестри, искам да разберете тази скрита истина (за да не разчитате твърде много на собствената си мъдрост): част от народа на Израел упорито отказа да повярва, но това ще се промени, когато пълният брой езичници дойдат при Бога. 26 И по този начин целият Израел ще се спаси. Както казва Писанието:

„От Сион [h] ще дойде освободител
    и ще отстрани всяко безчестие от рода на Яков. [i]
27 И аз ще сключа с тях този завет,
    когато премахна греховете им.“ [j]

28 Отказвайки да приемат Благата вест, юдеите стават врагове на Бога заради вас, езичниците, но Бог избра юдеите и ги обича заради обещанията си към предците им. 29 Защото Бог никога не променя решението си за тези, които призовава, и за това, което дава. 30 Както вие някога не се покорявахте на Бога, но сега получихте неговата милост заради непокорството на юдеите, 31 така сега те станаха непокорни, защото Бог прояви милост към вас, за да могат те също да получат Божията милост. 32 Защото Бог е заключил всички хора в затвора на непокорството, за да може да покаже милост към всички.

Възхвала на Бога

33 Колко дълбоки са Божиите богатства и неговата мъдрост и знание! Колко необясними са присъдите му и неразбираеми – пътищата му! 34 Както казва Писанието:

„Кой знае ума на Господа?
Кой може да му бъде съветник?“ [k]

35 „Кой му е дал нещо,
за да е длъжен Бог
    да му се отплати?“ [l]

36 Защото всичко е създадено от Бога и съществува чрез него и за него. Слава [m] на Бога завинаги! Амин.

Footnotes

  1. Римляни 11:2 + Илия Виден израелски водач и Божий пророк в продължение на 25 години до ок. 850 г. пр. Хр. По времето на Исус евреите са очаквали Илия да дойде отново, преди Месията. Вж. Мал. 4:5-6.
  2. Римляни 11:3 Цитат от III Цар. 19:10,14.
  3. Римляни 11:4 Ваал Името на лъжлив бог.
  4. Римляни 11:4 Цитат от III Цар. 19:18.
  5. Римляни 11:8 Исая 29:10
  6. Римляни 11:8 Второзаконие 29:4
  7. Римляни 11:10 Псалм 69:22-23
  8. Римляни 11:26 + Сион Ерусалим, градът на Божия избран народ.
  9. Римляни 11:26 + Яков Така е наречен Израел, родоначалникът на 12-те израелски племена (Вж. Бит. 32:22-28).
  10. Римляни 11:27 Исая 59:20-21; 27:9
  11. Римляни 11:34 Исая 40:13
  12. Римляни 11:35 Йов 41:11
  13. Римляни 11:36 + слава Едно от специалните качества на Бога. Често думата означава „светлина“ и се отнася до начина, по който Господ се явява на хората. Понякога смисълът е „величие“ или „власт“ и посочва онова с нищо несъпоставимо и неизмеримо по човешки божествено величие. Идеята за чест или почит също може да присъства, особено в изрази на хваление и поклонение.

11 И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своите люде? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе.

Не е отхвърлил Бог людете Си, които е предузнал. Или не знаете що казва писанието за Илия? как вика към Бога против Израиля, <казвайки:>

"Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти, и аз останах сам; но и моя живот искат <да отнемат">.

Но що му казва божественият отговор? - "Оставил съм Си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваала".

Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат.

Но, ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат [а ако е от делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело].

Тогава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес;

както е писано: "Бог им даде дух на безчувствие, очи - да не виждат и уши - да не чуват".

И Давид казва: - "Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, Съблазън и въздаяние;

10 Да се помрачат очите им, та да не виждат, И сгърби гърба им за винаги".

11 Тогава казвам: Спънаха ли се, та да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение <дойде> спасението на езичниците, за да ги възбуди към ревнивост.

12 А, ако тяхното отклонение значи богатство за света и тяхното отпадане - богатство за езичниците, колко повече тяхното пълно <възстановяване!>

13 Защото на вас, <които бяхте> езичници, казвам, че, понеже съм апостол на езичниците, аз славя моята служба,

14 дано по някакъв начин да възбудя към ревнивост <тия, които> са моя плът, и да спася някои от тях.

15 Защото, ако тяхното отхвърляне <значи> примирение на света, какво <ще бъде> приемането <им>, ако не оживяване от мъртвите?

16 А ако първото <от тестото> е свето, то и <цялото> засяване е <свето>; и ако коренът е свет, то и клоните <са свети>.

17 Но, ако някои клони са били отрязани, и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината,

18 не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, <знай>, че ти не държиш корена, а коренът тебе.

19 Но ще речеш: Отрязаха се клони, за да се присадя аз.

20 Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствувай, но бой се.

21 Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади.

22 Виж, прочее, благостта и строгостта Божия: Строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен.

23 Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади.

24 Понеже, ако ти си бил отсечен от маслина по естество дива, и, против естеството, си бил присаден на питомна маслина, то колко повече ония, които са естествени <клони>, ще се присадят на своята маслина!

25 Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израиля, <само> докато влезе пълното <число> на езичниците.

26 И така целият Израил ще се спаси, както е писано: - "Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестията от Якова;

27 И ето завета от Мене към тях: Когато отнема греховете им".

28 Колкото за благовестието, те са неприятели, <което е> за ваша <полза>, а колкото за избора, те са възлюбени заради бащите.

29 Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.

30 Защото както вие някога се непокорявахте {Или: Неповярвахте - ват} на Бога, но сега чрез тяхното непокорство {Или: Неверие.} сте придобили милост, та чрез показаната към вас милост и те сега да придобият милост,

31 също така и те сега се не покоряват

32 Защото Бог затвори всички в непокорство, та към всички да покаже милост.

33 О колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата му!

34 Защото, "Кой е познал ума на Господа, Или, кой Му е бил съветник?"

35 или, "Кой от по-напред Му е дал <нещо>, Та да му се отплати?"

36 Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. Нему да бъде слава до векове. Амин.