Примерът на Авраам

4 Какво тогава можем да кажем, че е открил за вярата Авраам, нашият праотец по плът? ^{[a] 2} Защото, ако е станал праведен чрез делата си, той има основание да се хвали, но не пред Бога. ³ Писанието казва: „Авраам повярва в Бога и той прие вярата му и го счете за праведен.“ ^[b]

⁴ Този, който работи, получава заплата за труда си не като подарък, а защото я е заслужил. ⁵ Но ако някой се доверява не на делата си, а на Бога, който прави праведни грешните, Бог приема вярата на този човек и го счита за праведен. ⁶ Така Давид говори за щастието на онзи, когото Бог приема за праведен, без да гледа делата му:

⁹ Дали това щастие се отнася само за обрязаните или и за тези, които не са обрязани? Защото казахме: „Бог прие вярата на Авраам и го счете за праведен.“ ¹⁰ А кога бе счетен за праведен? Преди или след като бе обрязан? Бог го счете за праведен преди, а не след обрязването. ¹¹ По-късно Авраам се обряза като доказателство, че благодарение на вярата той бе праведен пред Бога още преди да бъде обрязан. И така той стана баща на всички, които вярват и са приети от Бога като праведни, въпреки че не са обрязани, ¹² и на тези, които са обрязани, но същевременно следват вярата, която нашият баща Авраам показа преди да бъде обрязан.

Божието обещание, получено чрез вярата

¹³ Обещанието, дадено на Авраам и потомците му, че ще бъде наследник на света, дойде не чрез закона, а чрез праведността, която произтича от вярата. ¹⁴ Защото ако тези, които следват закона, са наследници на света, вярата губи смисъл и обещанието е без стойност. ¹⁵ Защото законът може само да предизвика Божия гняв, ако бъде нарушен, но където няма закон, няма и нарушаване на закона.

¹⁶ Божието обещание идва благодарение на вярата и затова е подарък. А щом е подарък, то е за всички потомци на Авраам – не само за тези, които живеят под закона, но и за тези, които живеят с вяра като Авраам. Той е баща на всички нас, ¹⁷ както е писано: „Направих те баща на много народи.“ ^[d] Това е истина пред Бога, в когото Авраам вярваше – Бога, който дава живот на мъртвите и създава онова, което не е съществувало.

¹⁸ Въпреки че нямаше надежда Авраам да има деца, той вярваше и се надяваше. И така стана баща на много народи, както му беше казано: „Ще имаш безбройно потомство.“ ^{[e] 19} И вярата му не отслабна, въпреки че беше почти на сто години и добре знаеше, че тялото му е вече неспособно да създава потомство и че Сара е безплодна. ²⁰ Но той не спря да вярва и не се усъмни в Божието обещание. Напротив: вярата му ставаше все по-силна и той прослави Бога. ²¹ Авраам бе напълно сигурен, че Бог може да изпълни онова, което е обещал. ²² Ето защо е казано: „Бог прие вярата му и го счете за праведен.“ ^{[f] 23} Но не само за него бе писано: „Бог прие вярата му“, ²⁴ а и за нас, които ще бъдем счетени за праведни, защото вярваме в Онзи, който възкреси от мъртвите нашия Господ Исус, ²⁵ който бе предаден на смърт заради нашите грехове и бе възкресен, за да станем праведни пред Бога.