Add parallel Print Page Options

Бунтът на Корей, Датан и Авирон и наказанието им

16 (A)А Корей, син на Исаар, син на Каат, Левиевия син, и Датан и Авирон, синове на Елиав, и Он, син на Фалет, Рувимови потомци, като си взеха хора,

(B)се вдигнаха против Моисей с двеста и петдесет души от израилтяните, първенци на обществото, избрани за съветници, именити мъже.

(C)И така, събраха се против Моисей и против Аарон и им казаха: Стига ви толкова! Цялото общество е свято, всеки един от тях, и Господ е сред тях. А защо възвисявате себе си над Господнето общество?

(D)А Моисей, като чу това, падна на лицето си

(E)и говорѝ на Корей и на цялата му дружина: Утре Господ ще покаже кои са Негови и кой е свят, и кого ще направи да се приближи до Него. Онзи, когото Той избере, ще направи да се приближи до Него.

Това направете: ти, Корей, и цялата ти дружина, вземете си кадилници,

сложете в тях огън и тамян пред Господа утре; и когото Господ избере, той ще бъде свят. Стига толкова и на вас, Левиеви синове!

И Моисей каза на Корей: Чуйте сега, вие, Левиеви синове:

(F)Малко ли ви е това, че Израилевият Бог отдели вас от Израилевото общество и ви направи да се приближавате до Него, за да вършите службата на Господнята скиния и да стоите пред обществото, за да им служите?

10 Той те направи да се приближиш до Него и заедно с тебе всичките ти братя, Левиевите синове; а искате ли и свещенството?

11 (G)Така че ти и цялата ти дружина сте се събрали против Господа; защото кой е Аарон, за да роптаете против него?

12 И Моисей изпрати да повикат Датан и Авирон, Елиавовите синове; а те отговориха: Няма да дойдем.

13 (H)Малко ли е това, че си ни извел от земята, в която текат мляко и мед, за да ни измориш в пустинята, а още и владетел ли искаш да направиш себе си над нас?

14 (I)При това ти не си ни довел в земя, където текат мляко и мед, нито си ни дал да наследим ниви и лозя. Ще извърташ ли очите на тези хора? Няма да дойдем.

15 (J)Тогава Моисей се разсърди много и каза на Господа: Не поглеждай благосклонно на приноса им; аз не съм взел нито един осел от тях и на никого от тях не съм сторил зло.

16 (K)Моисей каза на Корей: Утре ти и всички, които си събрал, да се намерите пред Господа – ти и те, и Аарон;

17 и вземете всеки кадилницата си, сложете в тях тамян и занесете пред Господа всеки кадилницата си, двеста и петдесет кадилници; също и ти, и Аарон – всеки своята кадилница.

18 И така, те взеха всеки кадилницата си, сложиха в тях огън и тамян и застанаха пред входа на шатъра за срещане заедно с Моисей и Аарон.

19 (L)Корей събра против тях и цялото общество пред входа на шатъра за срещане; и Господнята слава се яви на цялото общество.

20 Тогава Господ говорѝ на Моисей и Аарон:

21 (M)Отделете се от това общество, за да ги изтребя в един миг.

22 (N)А те паднаха на лицата си и казаха: О, Боже, Боже на духовете на всяка твар! Ако един човек е съгрешил, ще се разгневиш ли на цялото общество?

23 Тогава Господ говорѝ на Моисей:

24 Кажѝ на обществото: Отстъпете от жилищата на Корей, Датан и Авирон.

25 И така, Моисей стана и отиде при Датан и Авирон; след него отидоха и Израилевите старейшини.

26 (O)Моисей говорѝ на обществото: Отстъпете, моля ви се, от шатрите на тези нечестиви хора и не се допирайте до нищо тяхно, за да не погинете сред всичките им грехове.

27 И така, те навред отстъпиха от жилищата на Корей, Датан и Авирон; а Датан и Авирон излязоха и застанаха при входовете на шатрите с жените си и малките си деца.

28 (P)А Моисей каза: От това ще познаете, че Господ ме е изпратил да извърша всички тези дела и че не ги правя от себе си:

29 (Q)ако тези хора умрат, както умират всички хора, или ако им се въздаде, както се въздава на всички хора, то Господ не ме е изпратил;

30 (R)но ако Господ направи нещо ново – ако земята отвори устата си и погълне тях и всичко, което е тяхно, и те слязат живи в ада[a], тогава ще познаете, че тези хора презряха Господа.

31 (S)След като той изговори всички тези думи, земята се разпукна под тях.

32 (T)Земята отвори устата си и погълна тях, домашните им, всички Корееви хора и целия им имот.

33 Те и всичко тяхно слязоха живи в ада, земята ги покри и те погинаха сред обществото.

34 А целият Израил, които бяха около тях, побегнаха, като извикаха: Да не погълне земята и нас.

35 (U)И огън излезе от Господа и погуби онези двеста и петдесет мъже, които принесоха тамяна.

36 След това Господ говорѝ на Моисей:

37 (V)Кажи на Елеазар, син на свещеника Аарон, да прибере кадилниците отсред изгарянето; а ти разпръсни огъня нататък; защото святи са

38 (W)кадилниците на тези хора, които съгрешиха против своя си живот[b], и нека ги направят на плочи за обковаване на жертвеника; понеже те ги принесоха пред Господа и затова са святи; и те ще бъдат за знамение на израилтяните.

39 И така, свещеникът Елеазар прибра медните кадилници, които изгорелите бяха принесли; и ги направиха на плочи за обковаване на жертвеника

40 (X)да напомнят на израилтяните, че никой чужд човек, който не е от Аароновото потомство, не бива да пристъпва да принася тамян пред Господа, за да не стане като с Корей и дружината му. Това направи Елеазар, както Господ му каза чрез Моисей.

41 (Y)А на следващия ден цялото общество израилтяни възроптаха против Моисей и Аарон: Вие избихте Господния народ.

42 (Z)Но когато обществото се беше събрало против Моисей и Аарон, погледнаха към шатъра за срещане и видяха, че облакът го покри и Господнята слава се яви.

43 Моисей и Аарон дойдоха пред шатъра за срещане.

44 И Господ говорѝ на Моисей:

45 (AA)Оттеглете се от това общество, за да ги погубя в един миг. Но те паднаха на лицата си.

46 (AB)Тогава Моисей каза на Аарон: Вземи кадилницата си, сложи в нея огън от жертвеника и сложи на него тамян, и иди скоро в обществото, и направи умилостивение за тях; защото гняв излезе от Господа, язвата започна.

47 И така, Аарон взе кадилницата си, както каза Моисей, и се завтече сред обществото; а язвата беше започнала между народа; и той сложи тамяна и направи умилостивение за народа.

48 А като застана между мъртвите и живите, язвата престана.

49 Умрелите от язвата бяха четиринадесет хиляди и седемстотин души, освен онези, които умряха в Кореевия бунт.

50 И Аарон се върна при Моисей до входа на шатъра за срещане, защото язвата престана.

Footnotes

  1. 16:30 Евр. шеол; т.е. мястото на умрелите.
  2. 16:38 Или своята си душа.

16 А Корей син на Исаара, син на Каата Левиевият син, и Датан и Авирон синове на Елиава, и Он син на Фалета, Рувимуви потомци, като си взеха човеци,

дигнаха се против Моисея, с двеста и петдесет човеци от израилтяните, първенци на обществото, избрани за съветници, именити мъже.

Събраха се, прочее, против Моисея и против Аарона и рекоха им: Стига ви толкоз! Цялото общество е свето, всеки един от тях, и Господ е всред тях. А защо възвишавате себе си над Господното общество?

А Моисей, като чу това, падна на лицето си,

и говори на Корея и на цялата му дружина, казвайки: Утре Господ ще покаже кои са Негови, и кой е свет, и кого ще направи да се приближи при Него. Онзи, който Той избере ще направи да се приближи при Него.

Това направете: ти, Корее, и цялата ти дружина, вземете си кадилници,

турете в тях огън, и турете в тях темян пред Господа утре; и когото Господ избере, той ще бъде свет. Стига толкоз и вам, левийци!

И Моисей рече на Корея; Чуйте сега, вий левийци:

малко ли ви е това, гдето Израилевият Бог отдели вас от Израилевото общество, та ви направи да се приближавате при Него, за да вършите службата на Господната скиния и да стоите пред обществото, за да им служите?

10 Той те направи да се приближиш при Него, и заедно с тебе всичките ти братя левийците; а искате ли и свещенството?

11 Така, че ти и цялата ти дружина сте се събрали против Господа; защото кой е Аарон, та да роптаете против него?

12 И Моисей изпрати да повикат Датана и Авирона, Елиавовите синове; а те отговориха: Няма да дойдем.

13 Малко ли е това, гдето си ни извел из земя, в която текат мляко и мед, за да ни измориш в пустинята, та още и владетел ли искаш да направиш себе си над нас?

14 При това, ти не си ни довел в земя, гдето текат мляко и мед, нито си ни дал да наследим ниви и лозя. Ще извърташ ли очите на тия хора? Няма да дойдем.

15 Тогава Моисей се разсърди много, и рече Господу: Не погледвай благосклонно на приноса им; аз не съм взел нито един осел от тях, и никому от тях не съм сторил зло.

16 И Моисей рече на Корея: Утре ти и всички, които си събрал, да се намерите пред Господа, - ти, и те, и Аарон;

17 и вземете всеки кадилницата си, турете в тях темян, и занесете пред Господа всеки кадилницата си, двеста и петдесет кадилници; също и ти и Аарон, - всеки своята кадилница.

18 Прочее, те взеха всеки кадилницата си, туриха огън в тях, туриха в тях и темян, и застанаха пред входа на шатъра за срещане заедно с Моисея и Аарона,

19 Корей събра против тях и цялото общество пред входа на шатъра за срещане; и Господната слава се яви на цялото общество.

20 Тогава Господ говори на Моисея и Аарона, казвайки:

21 Отделете се отсред това общество, за да ги изтребя в един миг.

22 А те паднаха на лицата си и рекоха: О Боже, Боже на духовете на всяка твар! ако един човек е съгрешил, ще се разгневиш ли на цялото общество?

23 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

24 Говори на обществото, казвайки: Отстъпете от жилищата на Корея, Датана и Авирона.

25 И тъй, Моисей стана та отиде при Датана и Авирона; подир него отидоха и Израилевите старейшини.

26 И говори на обществото, казвайки: Отстъпете, моля ви се от шатрите на тия нечестиви човеци, и не се допирайте до нищо тяхно, за да не погинете всред всичките техни грехове.

27 И тъй, те навред отстъпиха от жилищата на Корея, Датана и Авирона; а Датан и Авирон излязоха та застанаха при входовете на шатрите си, с жените си и малките си деца.

28 И рече Моисей: От това ще познаете, че Господ ме е изпратил да извърша всички тия дела, и че не <ги правя> от себе си:

29 ако тия човеци умрат, както умират всичките човеци, или ако им се въздаде, според както се въздава на всичките човеци, то Господ не ме е изпратил;

30 но ако Господ направи ново нещо, - ако отвори земята устата си та погълне тях и всичко, което е тяхно, и те слязат живи в ада {Еврейски: шеол, т.е., мястото на умрелите.}, тогава ще познаете, че тия човеци презряха Господа.

31 Като изговори той всички тия думи, земята се разпукна под тях.

32 Земята отвори устата си и погълна тях, домочадията им, всичките Корееви човеци и всичкия им имот.

33 Те и всичко тяхно слязоха живи в ада, земята ги покри, и те погинаха отсред обществото.

34 А целият Израил, които бяха около тях, побягнаха, като извикаха, думайки: Да не погълне земята и нас.

35 И огън излезе от Господа и пояде ония двеста и петдесет мъже, които принесоха темяна.

36 След това Господ говори на Моисея, казвайки:

37 Кажи на Елеазара, син на свещеника Аарона, да прибере кадилниците отсред изгарянето; а ти разпръсни огъня нататък; защото свети са

38 кадилниците на тия човеци, които съгрешиха против своя си живот {Или: своята си душа.}, и нека ги направят на плочи за обковаване на олтара; понеже те ги принесоха пред Господа, и за това са свети; и те ще бъдат за знамение на израилтяните.

39 И тъй, свещеникът Елеазар прибра медните кадилници, които изгорелите бяха принесли; и направиха ги на плочи за обковаване на олтара,

40 да напомнюват на израилтяните, че никой чужд човек, който не е от Аароновото потомство, не бива да пристъпва да принася темян пред Господа, за да не стане като Корея и дружината му. <Това стори Елеазар>, както Господ му рече чрез Моисея.

41 А на следния ден цялото общество израилтяни възроптаха против Моисея и Аарона, като казваха: Вие избихте Господните люде.

42 Но когато обществото се беше събрало против Моисея и Аарона, погледнаха към шатъра за срещане, и ето, облакът го покри, и Господната слава се яви.

43 И Моисей и Аарон дойдоха пред шатъра за срещане.

44 И Господ говори на Моисея, казвайки:

45 Оттеглете се отсред това общество, за да ги погубя в един миг. Но те паднаха на лицата си.

46 Тогава Моисей рече на Аарона: Вземи кадилницата си, тури в нея огън от олтара, и тури на него темян та иди скоро в обществото и направи умилостивение за тях; защото гняв излезе от Господа, язвата почна.

47 Аарон, прочее, взе <кадилницата си>, както рече Моисей, и завтече се сред обществото; и, ето, язвата беше почнала между людете; и той тури темяна и направи умилостивение за людете.

48 А като застана между мъртвите и живите, язвата престана.

49 Умрелите от язвата бяха четиринадесет хиляди и седемстотин човеци, освен ония, които умряха в Кореевата работа.

50 И Аарон се върна при Моисея до входа на шатъра за срещане, защото язвата престана.