Add parallel Print Page Options

Разпределяне на земята на изток от Йордан

32 (A)А Рувимовите синове и Гадовите синове имаха твърде много добитък; и когато видяха Язирската земя и Галаадската земя, че, ето, мястото беше място за добитък,

то Гадовите синове и Рувимовите синове дойдоха и говориха на Моисей, на свещеника Елеазар и на първенците на обществото:

(B)Атарот, Девон, Язир, Нимра, Есевон, Елеала, Севама, Нево и Веон,

(C)земята, която Господ порази пред Израилевото общество, е земя за добитък; а слугите ти имат добитък.

Затова, казаха, ако сме придобили твоето благоволение, нека тази земя бъде дадена на слугите ти за притежание; не ни превеждай през Йордан.

А Моисей каза на Гадовите синове и на Рувимовите синове: Да идат ли братята ви на бой, а вие тук да седите?

Защо обезсърчавате сърцата на израилтяните, за да не преминат в земята, която Господ им е дал?

(D)Така направиха бащите ви, когато ги изпратих от Кадис-варни, за да видят земята;

(E)отидоха до долината Есхол и като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилтяните, за да не влязат в земята, която Господ им беше дал.

10 (F)И в онзи ден гневът на Господа пламна и Той се закле, като каза:

11 (G)Нито един от онези мъже, които излязоха от Египет, от двадесет години нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраам, Исаак и Яков, защото не Ме последваха напълно,

12 (H)освен Халев, син на Ефония Кенезов, и Исус, Навиновия син, защото те напълно последваха Господа.

13 (I)Гневът на Господа пламна против Израил и Той ги направи да се скитат из пустинята четиридесет години, докато се довърши изцяло онова поколение, което беше извършило зло пред Господа.

14 (J)И, ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, прибавка на грешни хора, и ще разпалите повече пламъка на Господния гняв против Израил.

15 (K)Защото, ако вие се отвърнете от Него, Той ще остави тях още веднъж в пустинята; и така вие ще станете причината да погине целият този народ.

16 Но те пристъпиха към Моисей и казаха: Ще съградим тук огради за добитъка си и градове за домовете си;

17 (L)а самите ние сме готови да вървим въоръжени пред израилтяните, докато ги заведем до мястото им; и домовете ни ще седят в укрепените градове в безопасност от местните жители.

18 (M)Няма да се върнем в домовете си, докато израилтяните не наследят, всеки наследството си.

19 (N)Защото ние няма да наследим с тях оттатък Йордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се падна отсам Йордан, на изток.

20 (O)Тогава Моисей им каза: Ако направите това, ако отидете въоръжени на бой пред Господа,

21 ако всички въоръжени преминете Йордан пред Господа, докато Той изгони враговете Си пред Себе Си

22 (P)и земята бъде завладяна пред Господа, а след това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред Господа и пред Израил и ще имате тази земя за притежание пред Господа.

23 (Q)Но ако не направите така, ще съгрешите пред Господа; и да знаете, че грехът ви ще ви намери.

24 (R)Съградете градове за домовете си и огради за овцете си и направете това, което излезе от устата ви.

25 И Гадовите синове и Рувимовите синове говориха на Моисей: Слугите ти ще направят, както господарят ни заповяда.

26 (S)Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук, в галаадските градове;

27 (T)а слугите ти, всички, въоръжени и опълчени, ще отидат пред Господа на бой, както господарят ни каза.

28 (U)Тогава Моисей даде поръчка за тях на свещеника Елеазар, на Исус Навин и на началниците на бащините домове от племената на израилтяните.

29 Моисей им каза: Ако Гадовите синове и Рувимовите синове преминат с вас Йордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и бъде завладяна земята пред вас, тогава ще им дадете Галаадската земя за притежание.

30 Но ако не искат да преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в Ханаанската земя.

31 А Гадовите синове и Рувимовите синове отговориха: Както каза Господ на слугите ти, така ще направим.

32 Ние ще заминем въоръжени пред Господа в Ханаанската земя, за да притежаваме наследството си оттатък[a] Йордан.

33 (V)И така, Моисей им даде, т. е. на Гадовите синове, на Рувимовите синове и на половината от племето на Йосифовия син Манасия, царството на аморейския цар Сион и царството на васанския цар Ог, земята заедно с градовете в пределите ѝ, градовете на околната земя.

34 (W)Гадовите синове съградиха Девон, Атарот, Ароир,

35 (X)Атротсофан, Язир, Йогвея,

36 (Y)Ветнимра и Ветаран, укрепени градове и огради за овце.

37 (Z)А Рувимовите синове съградиха Есевон, Елеала, Кириатаим,

38 (AA)Нево и Ваалмеон (с променени имена) и Севама; и преименуваха градовете, които съградиха.

39 (AB)И потомците на Манасиевия син Махир отидоха в Галаад, завладяха го и прогониха аморейците, които бяха в него.

40 (AC)Затова Моисей даде Галаад на Махир, Манасиевия син, и той се засели в него.

41 (AD)А Манасиевият син Яир отиде и завладя градовете му и ги преименува Авот-Яир[b].

42 И Нова отида и превзе Кенат и селата му и го преименува Нова по своето име.

Footnotes

  1. 32:32 На изток от.
  2. 32:41 Т.е. Яирови поселища.

32 А рувимците и гадците имаха твърде много добитък; и когато видяха Язирската земя и Галаадската земя, че, ето, мястото беше място за добитък,

то гадците и рувимците дойдоха та говориха на Моисея, на свещеника Елеазара, и на първенците на обществото, казвайки:

Атарот, Девон, Язир, Нимра, Есевон, Елеала, Севама, Нево и Веон,

земята, която Господ порази пред Израилевото общество, е земя за добитък; а слугите ти имат добитък.

За това, рекоха, ако сме придобили твоето благоволение, нека се даде тая земя на слугите ти за притежание; не ни привеждай през Иордан.

А Моисей рече на гадците и на рувимците: Да идат ли братята ви на бой, а вие тук да седите?

Защо обезсърчавате сърцата на израилтяните, та да не преминат в земята, която Господ им е дал?

Така сториха бащите ви, когато ги изпратих от Кадис-варни, за да видят земята;

отидоха до долината Есхол, и, като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилтяните, та да не влязат в земята, която Господ им бе дал.

10 И в оня ден гневът на Господа пламна, и той се закле казвайки:

11 Ни един от ония мъже, които излязоха из Египет, от двадесет години и нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраама, Исаака и Якова, защото не Ме последваха напълно,

12 освен Халева син на Ефония Кенезов, и Исуса Навиевият син, защото те напълно последваха Господа.

13 Гневът на Господа пламна против Израиля, и Той ги направи да се скитат из пустинята за четиридесет години, догде се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред Господа.

14 И, ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, прибавка на грешни човеци, и ще разпалите повече пламъка на Господния гняв против Израиля.

15 Защото, ако вие се отвърнете от Него, Той ще остави тях още еднъж в пустинята; и така вие ще <станете причина да> погинат всички тия люде.

16 Но те пристъпиха при <Моисея> и рекоха: Ще съградим тука огради за добитъка си и градове за челядите си;

17 а сами ние сме готови да вървим въоръжени пред израилтяните, догде ги заведем до мястото им; и челядите ни ще седят в укрепените градове <в безопасност> от местните жители.

18 Няма да се върнем в домовете си догде израилтяните не наследят, всеки наследството си.

19 Защото ние няма да наследим с тях отвъд Иордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се падна отсам Иордан на изток.

20 Тогава Моисей им рече: Ако направите това, ако отидете въоръжени на бой пред Господа,

21 ако всички въоръжени преминете Иордан пред Господа, догде изгони Той враговете Си от пред Себе Си,

22 и земята се завладее пред Господа, а подир това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред Господа и пред Израиля, и ще имате тая земя за притежание пред Господа.

23 Но ако не направите така, ето, ще съгрешите пред Господа; и да знаете, че грехът ви ще ви намери.

24 Съградете градове за челядите си и огради за овците си, и сторете това, което излезе из устата ви.

25 И гадците и рувимците говориха на Моисея, казвайки: Слугите ти ще сторят, както господарят ни заповяда.

26 Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук в галаадските градове;

27 а слугите ти, всички въоръжени и опълчени, ще отидат пред Господа на бой, както господарят ни каза.

28 Тогава Моисей даде поръчка за тях на свещеника Елеазара, на Исуса Навина, и на началниците на бащините <домове> от племената на израилтяните.

29 Моисей им рече: Ако гадците и рувимците преминат с вас Иордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и се завладее земята пред вас, тогава ще им дадете Галаадската земя за притежание.

30 Но ако не щат да преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в Ханаанската земя.

31 И гадците и рувимците в отговор рекоха: Както рече Господ на слугите ти, така ще сторим.

32 Ние ще заминем въоръжени пред Господа в Ханаанската земя, за да притежаваме наследството си оттатък {На изток от.} Иордан.

33 И тъй, Моисей им даде, <то ест>, на гадците, на рувимците и на половината от племето на Иосифовия син Манасия, царството на аморейския цар Сион и царството на васанския цар Ог, земята заедно с градовете в пределите й, градовете на околната земя.

34 И гадците съградиха Девон, Атарот, Ароир,

35 Атротсофан, Язир, Иогвея,

36 Ветнимра и Ветаран, укрепени градове и огради за овци.

37 А рувимците съградиха Есевон, Елеала, Кириатаим,

38 Нево и Ваалмеон (с променени имена) и Севама; и преименуваха градовете, които съградиха.

39 И потомците на Манасиевия син Махир отидоха в Галаад, завладяха го и изпъдиха аморейците, които бяха в него.

40 За това Моисей даде Галаад на Махира Манасиевия син, и той се засели в него.

41 А Манасиевият син Яир отиде та завладя градовете му и ги наименува Авот-Яир {Т.е., Яирови паланки.}.

42 И Нова отиде та превзе Кенат и селата му и го наименува Нова по своето име.