Add parallel Print Page Options

Знаем, че когато тялото ни – палатката, в която живеем тук на земята – бъде унищожено, Бог ни дава дом, вечен дом на небето, който не човешки ръце, а сам той е построил. И докато сме в земния дом, стенем, защото жадуваме да бъдем облечени с небесния. Като сме облечени с него, няма да бъдем голи. Онези от нас, които са в земното си тяло, са обременени и стенат. Нашето желание е не да се освободим от земното си тяло, а да се облечем с небесното, за да може смъртното да бъде погълнато от живота. Този, който ни подготви за това, е Бог, който ни даде Духа като залог, че ще получим обещаното от него.

Ние винаги имаме увереност, защото знаем, че докато живеем в телата си, сме далеч от Господа, тъй като живеем въз основа на това, в което вярваме, а не на това, което виждаме. Ето защо сме уверени и предпочитаме да напуснем земните си тела и да отидем да живеем с Господа. Независимо дали живеем тук или там, имаме само едно желание, и то е да вършим онова, което му е угодно. 10 Всички трябва да се явим пред Христос, за да ни съди и всеки да получи заслуженото и за доброто, и за злото, което е извършил, докато е бил в земното си тяло.

Служението на помирението

11 И понеже знаем какво е страх от Господа, ние убеждаваме хората да приемат истината. Бог ни познава напълно, но аз се надявам, че и вие също ни познавате така. 12 Ние не се опитваме отново да се препоръчваме пред вас, а по-скоро ви даваме възможност да се гордеете с нас, за да имате отговор за онези, които се гордеят с онова, което се вижда, а не с онова, което е в сърцето. 13 Защото ако сме безумци, то е за Бога, и ако сме с ума си, то е за вас. 14 Христовата любов ни управлява, защото сме заключили, че ако един човек е умрял за всички хора, тогава всички са умрели. 15 А той умря за всички, за да може живите да не живеят вече за себе си, а за него, който умря и бе възкресен за тях.

16 Ето защо отсега нататък не оценяваме никого от човешка гледна точка. Въпреки че някога оценявахме Христос от човешка гледна точка, сега вече не го оценяваме така. 17 Затова, ако някой е в Христос, той е ново творение. Старото си отиде. Новото дойде! 18 И всичко това идва от Бога, който чрез Христос ни помири със себе си и ни повери служението на помирението на хората с Бога. 19 Ние носим послание, че Бог помирява света със себе си чрез Христос, без да държи хората отговорни за прегрешенията им. Той ни повери посланието на помирението. 20 Така че ние работим като Христови посланици и Бог ви увещава чрез нас. От името на Христос ви умоляваме: „Помирете се с Бога!“ 21 Бог направи този, който нямаше грях, да стане грях [a] заради нас, за да може чрез него да станем праведни пред Бога.

Footnotes

  1. Второ Коринтяни 5:21 грях Или: „принос за грях“.

Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.

Понеже в тоя <дом> и стенем като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище,

стига само, облечени <с него>, да не се намерим голи.

Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени, стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота.

А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това, и ни е дал Духа в залог <на това>.

И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа,

(защото с вярване ходим, а не с виждане).

- <понеже, казвам>, се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.

Затова и ревностно се стараем, било у дома или отстранени, да бъдем угодни на Него.

10 Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.

11 И тъй, като съзнаваме, що е страхът от Господа, убеждаваме човеците; а на Бога сме познати, - надявам се още, че и на вашите съвести сме познати.

12 С <това> не препоръчваме себе си изново на вас, но ви даваме причини да се хвалите с нас, за да имате що да отговорите на ония, които се хвалят с това, което е на лице, а не с това, което е в сърцето.

13 Защото, ако сме <отишли до> крайности, то е било за Бога; или ако <сега> умерено мъдруваме, то е заради вас.

14 Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че, понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели;

15 и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.

16 Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече <така Го> не познаваме.

17 За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново.

18 А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа, и даде на нас да служим за примирение;

19 сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше <на човеците> прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението.

20 И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим <ви> от Христова страна, примирете се с Бога,

21 Който за нас направи грешен {Гръцки: Грях} Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни {Гръцки: Правда} пред Бога.