4 Книга на Царете 6
Библия, ревизирано издание
Чудото с брадвата
6 (A)Пророческите ученици казаха на Елисей: Сега мястото, където живеем и внимаваме в твоето учение, е тясно за нас.
2 Нека отидем, молим те, до Йордан и оттам да вземем всеки по една греда, и да си построим там място, където да живеем. А Елисей отговори: Идете.
3 Един от тях каза: Благоволи, моля, да дойдеш и ти със слугите си. Той отговори: Ще дойда.
4 И отиде с тях. И като стигнаха до Йордан, започнаха да секат дървета.
5 А един от тях, докато сечеше гредата, желязото падна във водата; и той извика: Ах, господарю мой! То беше взето назаем!
6 (B)А Божият човек запита: Къде падна? И му показа мястото. Тогава Елисей отсече едно дръвце и го хвърли там; и желязото изплува.
7 Елисей каза: Вземи си го. И човекът протегна ръка и го взе.
Сирийската армия е победена
8 А сирийският цар, като воюваше против Израил, се съветваше със слугите си и каза: На еди-кое си място ще разположа стана си.
9 Тогава Божият човек прати до Израилевия цар да кажат: Пази се да не минеш през това място, защото сирийците са слезли там.
10 И Израилевият цар прати до мястото, за което Божият човек му каза и го предупреди; и не веднъж, нито дваж се опази оттам.
11 Сърцето на сирийския цар се смути поради това; затова свика слугите си и ги попита: Не искате ли да ми кажете кой от нашите е за Израилевия цар?
12 А един от слугите му каза: Никой, господарю мой, царю; а пророкът, който е в Израил, Елисей, известява на Израилевия цар думите, които говориш в спалнята си.
13 (C)Царят заповяда: Идете, научете къде е, за да пратя да го заловят. И му известиха: Ето, в Дотан е.
14 Тогава той прати там коне, колесници и голяма войска, които дойдоха през нощта и обкръжиха града.
15 А на сутринта, когато слугата на Божия човек стана и излезе, войска с коне и колесници беше обкръжила града. Слугата каза: Ах, господарю мой! Какво ще правим?
16 (D)Елисей отговори: Не бой се, защото онези, които са с нас, важат повече от онези, които са с тях.
17 (E)И Елисей се помоли: Моля Ти се, Господи, отвори му очите, за да види. И Господ отвори очите на слугата и той видя, че хълмът беше пълен с огнени коне и колесници около Елисей.
18 (F)Когато слязоха към врага, Елисей се помоли на Господа: Моля Ти се, порази този народ със слепота. И Господ ги порази със слепота, както каза Елисей.
19 Тогава Елисей им каза: Не е този пътят, нито е този градът; елате след мен и ще ви заведа при човека, когото търсите. И ги отведе в Самария.
20 Когато стигнаха в Самария, Елисей каза: Господи, отвори очите на тези, за да видят. И Господ отвори очите им и те видяха, че бяха сред Самария.
21 А когато ги видя, Израилевият цар каза на Елисей: Да ги поразя ли, татко? Да ги поразя ли?
22 (G)А той отговори: Не ги поразявай. Ти би ли поразил онези, които би пленил с меча и лъка си? Сложи им хляб и вода, за да ядат и пият; и нека се върнат при господаря си.
23 (H)И така, той им сложи много ястия; и след като ядоха и пиха, ги пусна и те отидоха при господаря си. И сирийските чети не дойдоха вече в Израилевата земя.
Обсадата на Самария и чудното избавление
24 След това сирийският цар Венадад събра цялата си войска и дойде и обсади Самария.
25 И настана голям глад в Самария, защото я обсаждаха, докато една оселова глава се продаваше за осемдесет сребърника и четвърт кав гълъбов тор за пет сребърника.
26 Докато Израилевият цар минаваше по стената, една жена извика към него: Помогни, господарю мой, царю!
27 А той отговори: Ако Господ не ти помогне, откъде ще ти помогна аз? От хармана ли или от лина?
28 Царят ѝ каза още: Какво имаш? А тя отговори: Тази жена ми каза: Дай твоя син да го изядем днес, а утре ще изядем моя син.
29 (I)И така, сварихме моя син и го изядохме. На следващия ден ѝ казах: Дай твоя син да го изядем; а тя скри сина си.
30 (J)Като чу думите на жената, царят раздра дрехите си; и като минаваше по стената, народът видя, че отвътре имаше вретище върху тялото му.
31 (K)Тогава царят каза: Така да ми направи Бог – да! – и повече да прибави, ако главата на Елисей, Сафатовия син, остане на него днес.
32 (L)А когато царят изпрати мъж от служителите си, Елисей седеше в къщата си и старейшините седяха с него. Но преди пратеникът да стигне при него, той каза на старейшините: Виждате ли как този син на убийцата прати да ми отнемат главата? Гледайте, щом дойде пратеникът, затворете вратата и го спрете при нея; тропотът на краката на господаря му не е ли след него?
33 (M)И докато още говореше с тях, пратеникът влезе при него. А царят го изпревари и каза: Ето, от Господ е това зло; защо да се надявам вече на Господа?
Четвърто Царе 6
1940 Bulgarian Bible
6 И пророческите ученици казаха на Елисея: Ето сега, мястото, гдето живеем <та внимаваме> пред тебе е тясно за нас.
2 Нека отидем, молим, до Иордан, и от там да вземем всеки по една греда, и да си построим там място, гдето да живеем. А той отговори: Идете.
3 И един <от тях> каза: Благоволи, моля, да дойдеш и ти със слугите си. И той отговори: Ще дойда.
4 Отиде, прочее, с тях. И като стигнаха до Иордан, сечеха дървета.
5 А един от тях като сечеше греда, желязото падна във водата; и той извика и рече: Ах, господарю мой! то беше взето на заем!
6 А Божият човек рече: Где падна? И показа му мястото. Тогава той отсече едно дръвце та го хвърли там; и желязото изплава.
7 И рече: Вземи си го. И той простря ръка та го взе.
8 А сирийският цар, като воюваше против Израиля, съветваше се със слугите си, та каза: На еди-кое-си място ще разположа стана си.
9 Тогава Божият човек прати до Израилевия цар да кажат: Пази се да не минеш през това място, защото сирийците са слезли там.
10 И Израилевият цар прати до мястото, за което Божият човек му каза и го предупреди; и опази се от там не еднъж, нито дваж.
11 И сърцето на сирийския цар се смути поради това нещо; за туй свика слугите си та им каза: Не щете ли да ми обадите, кой от нашите е за Израилевия цар?
12 А един от слугите му каза: Никой, господарю мой царю; но пророкът, който е в Израиля, Елисей, известява на Израилевия цар думите, които говориш в спалнята си.
13 И рече: Идете, научете се где е, за да пратя да го заловят. И известиха му казвайки: Ето, в Дотан е.
14 Тогава той прати там коне, колесници и голяма войска, които дойдоха през нощта и обиколиха града.
15 И на сутринта, когато слугата на Божия човек стана та излезе, ето, войска с коне и колесници беше обиколила града. И рече му слугата му: Ах, господарю мой! Какво ще правим?
16 А той отговори: Не бой се, защото ония, които са с нас, важат повече от ония, които са с тях.
17 И помоли се Елисей, казвайки: Моля Ти се, Господи, отвори му очите за да види. И Господ отвори очите на слугата та видя, и, ето, хълмът бе пълен с огнени коне и колесници около Елисея.
18 И когато слязоха към <врага>, Елисей се помоли Господу казвайки: Моля Ти се, порази тия люде със слепота. И порази ги със слепота, според както каза Елисей.
19 Тогава Елисей им рече: Не е тоя пътят, нито е тоя градът; дойдете подир мене, и ще ви заведа при човека, когото търсите. И отведе ги в Самария.
20 И когато стигнаха в Самария, Елисей рече: Господи, отвори очите на тези за да видят. И Господ отвори очите им, та видяха; и, ето, бяха всред Самария.
21 А когато ги видя, Израилевият цар рече на Елисея: Да ги поразя ли, татко? да ги поразя ли?
22 А той отговори: Не ги поразявай. Поразил ли би ти ония, които би пленил с меча си и с лъка си? Сложи им хляб и вода, за да ядат и пият; и нека отидат при господаря си.
23 И така, той им сложи много ястия; и след като ядоха и пиха, пусна ги, та отидоха при господаря си. И сирийските чети не дойдоха вече в Израилевата земя.
24 А след това, сирийският цар Венадад събра цялата си войска и дойде та обсади Самария.
25 И стана голям глад в Самария; защото, ето, обсаждаха я докле една оселова глава се продаваше за осемдесет сребърника, и четвърт кав гълъбова тор, за пет сребърника.
26 И като заминаваше Израилевият цар по стената, една жена извика към него и каза: Помогни, господарю мой, царю!
27 А той рече: Ако Господ не ти помогне, от где ще ти помогна аз? от гумното ли, или от лина?
28 И царят й рече: Що имаш? А тя отговори: Тая жена ми рече: Дай твоя син да го изядем днес, а утре ще изядем моя син.
29 И тъй сварихме моя син та го изядохме; и на следния ден й рекох: Дай твоя син да го изядем; а тя скри сина си.
30 И като чу царят думите на жената, раздра дрехите си; и като минаваше по стената, людете видяха, и, ето, извътре имаше вретище върху снагата му.
31 Тогава рече: Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако главата на Елисея, Сафатовия син, остане на него днес.
32 А когато изпрати мъж от служащите му, Елисей седеше в къщата си и старейшините седяха с него; но преди да стигне пратеникът при него, той рече на старейшините: Виждате ли как тоя син на убийцата прати да ми отнемат главата? Гледайте, щом дойде пратеникът, затворете вратата и спрете го при вратата; тропота на нозете на господаря му не е ли подир него?
33 И докато още говореше с тях, ето, пратеникът слезе при него; <а царят го превари> и каза: Ето, от Господа е това зло; какво има да се надея вече на Господа?
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com