Еклисиаст 6
Библия, ревизирано издание
Суетата на честолюбието и желанията
6 (A)Има зло, което видях под слънцето,
и то е тежко върху хората:
2 (B)човек, на когото Бог дава богатство, имот и почест,
така че душата му не се лишава от нищо, което би пожелал,
на когото, обаче, Бог не дава власт да яде от тях,
а чужденецът ги яде.
Това е суета и лоша болест.
3 (C)Ако човек роди сто сина
и живее много години,
така че броят на годините му да стане много,
а душата му да не се насити с блага
и още той не приема прилично погребение –
казвам, че пометнатото е по-щастливо от него;
4 защото то е дошло в нищожество и отива в тъмнина,
и името му се покрива с тъмнина;
5 при това то не е видяло слънцето и не е познало нищо.
По-добре е на него, отколкото на онзи.
6 Дори два пъти по хиляда години ако би живял някой и не види добро,
не отиват ли те всички на едно място?
7 (D)Целият труд на човека е за устата му;
душата обаче не се насища.
8 Защото какво предимство има мъдрият над безумния?
Или какво предимство има бедният, който умее как да се държи пред живите?
9 По-добре е да гледаш нещо с очите си,
отколкото да блуждаеш с желанието си.
И това е суета и гонене на вятъра.
10 (E)Всяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името;
и е известно, че онзи, чието име е Човек[a],
не може да се състезава с по-силния от него.
11 Понеже има много неща, които умножават суетата,
то каква полза за човека?
12 (F)Защото кой знае кое е добро за човека
в живота, във всички дни на суетния му живот,
който минава като сянка?
Понеже кой ще извести на човека
какво ще бъде след него под слънцето?
Footnotes
- 6:10 Или: Адам – Червеникав; т.е. направен от червена пръст.
Еклисиаст 6
1940 Bulgarian Bible
6 Има зло, което видях под слънцето, И е тежко върху човеците:
2 Човек, на когото Бог дава богатство и имот и почест, Така щото душата му не се лишава от нищо що би пожелал, На когото, обаче, Бог не дава власт да яде от тях, Но чужденец ги яде. Това е суета и лоша болест.
3 Ако роди човек сто чада, И живее много години, Така щото дните на годините му да станат много, А душата му <да> не се насити с благо, И още той не приема <прилично> погребение, - Казвам, че пометничето е по-щастливо от него;
4 Защото то е дошло в нищожество, и отива в тъмнина, И името му се покрива с тъмнина;
5 При туй, то не е видяло слънцето, и не е познало <нищо>, - По-добре е на него, отколкото на онзи.
6 Дори два пъти по хиляда години, ако би живял някой, и не види добро, Не отиват ли те всички в едно място?
7 Всичкият труд на човека е за устата му; Душата обаче не се насища.
8 Защото какво предимство има мъдрият над безумния? Или какво <предимство> има сиромахът, който умее как да се обхожда пред живите?
9 По-добре е да гледаш< нещо> с очите <си>, Отколкото да блуждаеш с желанието< си>. И това е суета и гонене на вятър.
10 Всяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името; И известно е, че оня, <чието име> е Човек {Или: Адам, т.е., Червеникав (направен от червена пръст)}, Не може да се състезава с по-силния от него.
11 Понеже има много неща, които умножават суетата, То каква полза за човека?
12 Защото кой знае кое <е> добро за човека В живота, във всичките дни на суетния му живот; Който минава като сянка? Понеже кой ще извести на човека Какво ще бъде подир него под слънцето?
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com