12 А шест дни преди пасхата Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.

² Там му направиха вечеря, и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, които седяха с Него на трапезата.

³ Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.

⁴ Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече:

⁵ Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите?

⁶ А това, рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата {Гръцки: Торбичката <или>, кутийката.} вземаше <от> това, което пускаха в нея.

⁷ Тогава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.

⁸ Защото сиромасите всякога се намират между вас но Аз не се намирам всякога.

⁹ А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само поради Исуса, но за да видят и Лазара, когото възкресил от мъртвите.

¹⁰ А главните свещеници се наговориха да убият и Лазара,

¹¹ защото поради него мнозина от юдеите отиваха <към страната на Исуса> и вярваха в Него.

¹² На следния ден едно голямо множество, което бе дошло на празника, като чуха, че Исус идел в Ерусалим,

¹³ взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осана! благословен, Който иде в Господното име, Израилевият Цар!

¹⁴ А Исус като намери едно осле, възседна го, според както е писано: -

¹⁵ "Не бой се дъщерьо Сионова. Ето твоят Цар иде, Възседнал на осле":

¹⁶ Учениците Му изпърво не разбраха това; а когато се прослави Исус, тогава си спомниха, че това бе писано за Него, и че Му сториха това.

¹⁷ Народът, прочее, който беше с Него, когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше <за това чудо>.

¹⁸ По същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение.

¹⁹ За туй фарисеите рекоха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.

²⁰ А между ония, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци.

²¹ Те, прочее, дойдоха при Филипа, който беше от Витсаида галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине искаме да видим Исуса.

²² Филип дохожда и казва на Андрея; Андрей дохожда, и Филип, и те казват на Исуса.

²³ А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.

²⁴ Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.

²⁵ Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.

²⁶ Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и дето съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми.

²⁷ Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от тоя час. Но за това дойдох на тоя час.

²⁸ Отче, прослави името Си. Тогава дойде глас от небето: И Го прославих, и пак ще Го прославя.

²⁹ На това, народът, който стоеше там, като чу <гласа> каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му проговори.

³⁰ Исус в отговор рече: Този глас не дойде заради Мене, но заради вас.

³¹ Сега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.

³² И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.

³³ А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре.

³⁴ Народът, прочее, Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века; тогава как казваш Ти, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Тоя Човешки Син?

³⁵ Тогава Исус им рече: Още малко време светлината е между вас. Ходете докле имате светлината, за да ви не настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината не знае къде отива.

³⁶ Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете просветени чрез {Гръцки: Синове на.} светлината. Това изговори Исус и отиде та се скри от тях.

³⁷ Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;

³⁸ за да се изпълни казаното от пророк Исаия, който рече: - "Господи, кой <от нас> е повярвал на онова, което сме чули? И мишцата Господня на кого се е открила"?

³⁹ Те за това не можаха да вярват, защото Исаия пак е рекъл: -

⁴⁰ "Ослепил е очите им, и закоравил сърцата им, Да не би с очи да видят, и със сърца да разберат, За да се обърнат и да ги изцеля".

⁴¹ Това каза Исаия защото видя славата Му и говори за Него.

⁴² Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но поради фарисеите не <Го> изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;

⁴³ защото обикнаха похвалата от човеците повече от похвалата от Бога.

⁴⁴ А Исус извика и рече: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Този, Който Ме е пратил.

⁴⁵ И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил.

⁴⁶ Аз дойдох <като> светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мене.

⁴⁷ И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.

⁴⁸ Който Ме отхвърля, и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.

⁴⁹ Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, какво да кажа и що да говоря.

⁵⁰ И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И тъй, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.